Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
пръст, когато тръгна по коридора. Не чуваше другите зад гърба си, но знаеше, че са там от
дългите сенки, които хвърляха по тъмните гранитни стени. Гърлото й се стегна, нервите й се
опънаха, както винаги преди битка. Това беше най-неприятната част — очакването. По
време на самата битка само тя имаше значение; но сега трябваше да се съсредоточи и да не
се разсейва.
Арката над тях увеличи размера си. Беше от мрамор и прекалено старомодна за такава
модерна сграда; по стените й имаше гравирани спирали. Изабел бързо погледна нагоре,
докато минаваше и се стресна. Издялано в камъка лице на ухилен гаргойл я гледаше
похотливо. Тя се намръщи и се обърна да огледа помещението, в което беше влязла.
Намираха се в просторна стая с висок таван, очевидно предвидена един ден да се превърне в
апартамент. По стените от пода до тавана имаше прозорци, през които се откриваше гледка
към Ийст Ривър и Куинс в далечината. Една табела на Кока-Кола проблясваше в червено над
черната вода. Светлините на околните сгради блещукаха в нощния въздух като гирлянди на
коледно дърво. Самата стая беше тъмна и изпълнена със странни сенки, разположени на
равни интервали една от друга ниско до земята. Изабел объркано присви очи. Това не бяха
живи създания, очевидно бяха някакви квадратни мебели, но какви…?
— Алек — каза тя тихо. Сензорът пулсираше сякаш беше жив, а рубиненото й сърце беше
болезнено горещо върху кожата й.
За миг брат й беше до нея. Той вдигна камата и стаята се изпълни със светлина. Ръката на
Изабел полетя към устата й.
— О, Боже Господи! — прошепна тя. — О, в името на Ангела, не!
— Вие не сте му майка — гласът на Саймън замря; Лилит дори не се обърна да го погледне.
Ръцете й още бяха върху стъкления ковчег. Себастиан плуваше в него, мълчалив и нищо
неподозиращ. Краката му бяха боси, забеляза Саймън. — Той си има майка. Майката на
Клеъри. Клеъри му е сестра. Себастиан… Джонатан… няма да остане доволен, ако я
нараните.
При тези думи Лилит се обърна и се засмя.
— Дързък опит, Дневен вампире — каза тя. — Но аз знам истината. Гледах как синът ми
расте. Често го посещавах като приемах формата на бухал. Видях как жената, която го беше
родила, го намрази. У него няма любов към нея и не би трябвало да има, нито пък към
сестра му. Той прилича повече на мен, отколкото на Джослин Моргенстърн — тъмните й
очи се преместиха от Саймън към Джейс и Клеъри. Двамата почти не бяха помръднали.
Клеъри все още стоеше в ръцете на Джейс и ножът беше на гърлото й. Той го държеше
нехайно, сякаш почти не го забелязваше. Саймън обаче знаеше колко бързо можеше да се
впусне Джейс в действие. — Джейс — каза Лилит, — влез в кръга. Вземи и момичето със
себе си.
Джейс покорно тръгна напред, бутайки Клеъри пред себе си. Когато пресякоха начертаната
с черно линия, руните вътре припламнаха внезапно в ярко червено — нещо друго също
светна. Руната в лявата част на гърдите на Джейс, точно над сърцето, заблестя изведнъж
толкова силно, че Саймън затвори очи. Дори през затворените си очи, той виждаше руната
— злокобна плетеница от гневни линии.
— Отвори очи, Дневен вампире — сопна му се Лилит. — Моментът настъпи. Ще ми дадеш
ли кръвта си или ще откажеш? Знаеш каква ще бъде цената.
Саймън погледна Себастиан в ковчега и едва сега забеляза нещо. Руна, същата като горящата
на гърдите на Джейс, се виждаше и върху неговите голи гърди. Тя обаче започна да
избледнява, когато Саймън впери поглед в нея. След миг беше изчезнала и Себастиан отново
лежеше неподвижен и блед. Без да се движи. Без да диша.
Мъртъв.
— Не мога да го върна — каза Саймън. — Той е мъртъв. Бих му дал от кръвта си, но той
няма да я преглътне.
Дъхът на Лилит изсвистя ядосано през зъбите й и за момент очите й заблестяха с разяждащ
огън.
— Първо трябва да го ухапеш — каза тя. — Ти си Дневен вампир. Ангелска кръв тече в
тялото ти, в кръвта и сълзите ти, в течността в зъбите ти. Кръвта ти на Дневен вампир ще го
съживи достатъчно, за да може да преглъща и да пие. Ухапи го и му дай от кръвта си, и той
ще се върне при мен.
Саймън впери див поглед в нея.
— Нима казвате… казвате, че имам силата да съживявам мъртвите?
— Откакто си Дневен вампир, ти притежаваш тази сила — каза тя. — Но не и правото да я
използваш.
— Правото?
Тя се усмихна и прокара дълъг, лакиран в червено нокът по капака на ковчега на Себастиан.