Изкуството на лова

С приближаването им Янти различи група хора, скупчени на кея — обикновени граждани на Лосото. Усещаше и други из оживените улици зад тях: бяха хиляди — десетки хиляди. Изглежда, император Хю не бе издал заповед за евакуация.

— Виждаш ли сред тях хаурстафи? — попита Паулус.

Тя не отговори.

— Янти?

— Не. Не виждам.

— Отишли са си — произнесе един глас зад тях.

Янти се обърна и видя, че до нея е застанала красивата русокоса Нера, притиснала бледите си ръце към гърдите си. Младата вещица бе загърнала раменете си с изрисуван с различни фигури вълнен шал.

— Избягали са на север — добави тя. След това извърна очи към Паулус. — Император Хю ги е взел със себе си. Изоставил е града след като ти унищожи флотата.

Паулус се намръщи.

— Хю не е тук?

Нера поклати глава.

— А къде е, по дяволите?

— Не зная — отвърна тя. — Отказват да ми съобщят. — Тя се поколеба. — Имперската армия е поела с него. Градът е беззащитен.

Янти сложи ръка на ръката на Паулус и каза:

— В такъв случай няма нужда да нападаме. Можеш ли да пратиш уриуна там, откъдето е дошъл?

Той не отговори.

— Паулус?

Той поклати глава.

— Фиорел ни е дал този червей с определена цел.

— Да унищожите флотата на Хю.

— Да бъдем символ на унмерската мощ.

Тя го стисна за рамото.

— Накарай го да си върви. Моля те.

— Твърде късно е.

Той посочи брега на стотина метра пред тях, където пипалата на уриуна се протягаха към покрайнините на Лосото. Огромна гъмжаща и гърчеща се маса, която пълзеше из каналите, търсейки храна и озарявайки сенчестите сводове с фосфоресцираща светлина. Янти чу единичен изстрел от запад, последван от викове и писъци. После, точно пред нея, сградите започнаха да се рушат под тежестта на безбройните пипала. Първо две къщи, после още четири, след това цял квартал. Стените се прекатурваха и се превръщаха в купчини камънаци.

Любопитните граждани, струпали се на кея, побягнаха панически — блъскаха се, падаха и се тъпчеха, крещяха ужасено. И докато тази жива човешка вълна се носеше по улиците и площадите, пипалата на уриуна доближиха първите жертви.

Янти наблюдаваше с ням ужас как стотиците зъбати усти на чудовището разкъсват и поглъщат мъже, жени и деца. Туловището му непрестанно изчезваше и се появяваше и от това изглеждаше замъглено, неясно, лишено от контури. То мачкаше нещастните хора, притискаше ги към паважа със стотици и потръпваше, сякаш от задоволство, докато ги поглъщаше. Нови пипала се показаха през вратите и прозорците на потопените сгради.

— Не можеш ли да го спреш? — почти проплака тя.

Паулус не отговори, загледан към сцената с благоговение.

Сега вече и къщите на брега започнаха да се рушат, докато уриунът се катереше нагоре, следвайки живата нарастваща вълна. Огромният червей се бе разпрострял покрай брега и достигаше далеч отвъд границите на града. Къщите рухваха под тежестта му. Улиците станаха хлъзгави от кръв. А червеят продължаваше да пълзи навътре, превръщайки в руини квартал след квартал.