Изкуството на лова

— Какво е това? — попита Сисело.

Грейнджър пусна торбата на земята и погледна натам, накъдето му сочеше.

Намираха се на скалист хълм, от който се виждаше Лосото. От тази височина можеше да се наблюдава целият анейски бряг, простиращ се далече на изток. Мъглата скриваше далечния хоризонт, но Грейнджър знаеше, че там някъде брегът извива на север. Столицата на Хю се разполагаше на няколко мили покрай брега и заемаше още толкова суша на север — отхапвайки голям залък от Айската гора, покриваща хълмовете във вътрешността. Ако се изключеше бялото петно на брега и прибоят, останалата част от пейзажа бе оцветена в зелено — среща между гора и саламура.

Старият миньорски път ги бе превел през хълмовете. Но сега, когато най-сетне наближиха Лосото, установиха, че е подложен на атака от някакво странно магьосническо създание. Грейнджър го бе оприличил на гигантско покривало, изпълзяло от морето и смазало под тежестта си крайбрежната част на града.

— Не зная какво е — рече той. — Предполагам, че е дело на могъща магия. — Различаваше в морето само два кораба — лосотанска търговска галера и странна бяла барка, и двата пуснали котва на няколкостотин метра от брега.

А после изведнъж се вдигна странна жълтеникава мъгла.

Грейнджър забеляза, че мъглата се заражда непосредствено пред корабите. Сгъстяваше се и се разрастваше твърде бързо, за да е естествено явление. За броени минути обхвана крайбрежната част на града и продължи да приижда, навлизайки по улиците и изпълвайки площадите. Закри чудовището и града около него. Отекнаха единични изстрели, сетне се възцари тишина.

Той приседна на един дънер до Сисело и зачака.

След около половин час мъглата започна да се разсейва. Съществото бе изчезнало, но бе оставило след себе си огромни разрушения. Грейнджър разглеждаше с нарастващ гняв опустошения град. Каква, за бога, бе целта на подобно нападение? По улиците се въргаляха стотици трупове, които трябваше час по-скоро да бъдат погребани, преди да са се превърнали в причинители на зараза.

— Знаех си! Знаех си!

Той се обърна и видя, че Сисело е седнала на земята до торбата му. Бе развързала връвта и бе извадила копиращия меч, чието острие все още бе омотано в парцали.

— Не го докосвай, опасен е — изръмжа той.

Тя сложи меча на земята и вдигна очи към него.

— Това е копиращ меч. Знаех си, че ще е нещо подобно.

— Нещо подобно?

— Причината, поради която блестиш!

Той я изгледа глуповато.

— Магия! — продължи тя. — Игрид беше права. Ти излъчваш магия.

— Какво знаеш ти за тези неща?

Тя се намръщи.

— Че не е ли очевидно? Драконите са магьоснически творения и разпознават други като тях. Предполагам, че виждат някаква аура. Игрид каза, че си сияел с толкова силна магия, че ѝ е било трудно да поглежда към теб. — Тя се ухили. — Било е заради меча.