Избрани творби в три тома, том 2

Почти цялата публика беше от бала в „Делмонико“ освен няколко хористки от нощно ревю, които седяха на една странична маса и на които много им се искаше да бяха изтрили малко повече от грима си след представлението. Тук-таме по някоя безцветна като мишка фигура, отчаяно сбъркала мястото си, наблюдаваше пеперудите с уморено, учудено любопитство. Това бе сутринта след Първи май и празненството все още се носеше във въздуха.

Гюс Роуз, трезвен, но малко замаян, трябваше да се отнесе към безцветните фигури. Как се бе добрал от Четирийсет и четвърта улица до Петдесет и девета след нападението, беше само смътен полуспомен. Той видя как сложиха тялото на Каръл Кий в една линейка и после го откараха. След това се запъти нагоре из града с двама или трима войници. Някъде между Четирийсет и четвърта и Петдесет и девета улица другите войници срещнаха някакви жени и изчезнаха. Роуз стигна до Кълъмбъс Съркъл и избра ярките светлини на „Чайлдс“ да утоли глада си за кафе и понички. Той влезе и седна.

Около него плуваше безгрижен, празен брътвеж и висок смях. Отначало той не разбра, но след петминутно изумление осъзна, че това е завършекът на някаква весела забава. От време на време някой неспокоен, шумен младеж се понасяше свойски и фамилиарно между масите, здрависваше се безразборно и понякога спираше на шеговит разговор, а възбудените келнери, вдигнали над главите си палачинки и яйца, тихичко го проклинаха и избутваха от пътя си. На Роуз, седнал съвсем незабележим на най-непретъпканата маса, цялата картина напомняше цветен цирк на красотата и буйното удоволствие.

След малко той постепенно се убеди, че двойката, седнала диагонално от него с гръб към тълпата, не е най-безинтересната в заведението. Мъжът бе пиян. Носеше смокинг с увиснала папионка и риза, вкоравена от разливаните по нея вода и вино. Очите му, замъглени и кръвясали, блуждаеха неестествено наляво и надясно. Дишаше тежко през устата.

„Бил е на гуляй!“ — помисли си Роуз.

Жената бе почти, ако не съвсем трезва. Беше красива, с черни очи, страните й пламтяха от червенина; живите очи следяха компаньона й с пъргавината на ястреб. От време на време тя се навеждаше и напрегнато му прошепваше нещо и той отговаряше, като свеждаше тежко глава или особено сардонично и противно намигаше.

Роуз ги наблюдаваше няколко минути мълчаливо, докато жената не го стрелна с бърз, сърдит поглед. Тогава той отмести очи върху двама от най-фрапантно шумните шляещи се, които непрестанно обикаляха масите. За своя изненада той откри в единия от тях младежа, който така нелепо го бе забавлявал в „Делмонико“. Това го накара да мисли за Кий с отвлечена сантименталност, примесена със страхопочитание. Кий е мъртъв. Падна от десетина метра и си разби черепа като пукнат кокосов орех.

„Той беше славно момче — помисли скръбно Роуз. — Истински славно момче. Какъв ужасен късмет.“