Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
— Това е… това е унизително — каза внезапно Дийн.
— Кое е унизително?
— Самата идея, че могат да се противопоставят да ни дадат шампанско за закуска.
— Унизително? — прецени Питър. — Да, това думата… унизително.
Те отново припаднаха от смях, виеха, люлееха се, клатеха се напред-назад в столовете и повтаряха многократно един на друг думата „унизително“ — при всяко повтаряне тя им изглеждаше по-абсурдна.
След още няколко чудесни минути решиха да си поръчат втора бутилка. Угриженият келнер се консултира с непосредствения си началник и тази дискретна личност мълчаливо даде знак да не се сервира повече шампанско. Донесоха им сметката.
Пет минути по-късно, хванати под ръка, те напуснаха „Комодор“, проправиха си път през любопитната, зяпаща тълпа по Четирийсет и втора улица, и тръгнаха нагоре по авеню Вандербилт към хотел „Билтмор“. Там те доста изкусно се справиха с положението, прекосиха фоайето, като вървяха бързо, неестествено изправени.
Попаднали в ресторанта, младежите повториха номера си. Те бяха разкъсвани между периодичен конвулсивен смях и внезапни пристъпи на разговор за политика, колежа и слънчевото настроение, в което се намираха. Часовниците им показваха девет часа и у тях се роди смътната идея, че се намират на забележително увеселение, нещо, което вечно ще помнят. Те се бавеха с изпиването на втората бутилка. Някой от двамата само трябваше да произнесе думата „унизително“ и те се давеха в буен смях. Сега залата за хранене бръмчеше и се въртеше. Странна лекота се носеше и разреждаше тежкия въздух.
Платиха сметката и излязоха във фоайето.
Точно в този момент външната врата се завъртя за хиляден път тази сутрин и пропусна във фоайето една много бледа млада красавица с тъмни сенки под очите и облечена в твърде смачкана вечерна рокля. Придружаваше я простоват пълничък човек, който очевидно не беше подходящ кавалер за нея.
На върха на стълбата тази двойка се срещна с мистър Изход и мистър Вход.
— Идит — започна мистър Вход, пристъпи шумно към кея и направи широк поклон, — добро утро, мила.
Пълничкият мъж погледна въпросително Идит, сякаш само искаше разрешение да отстрани бързо човека от пътя им.
— Извинявай за фамилиарността — добави Питър, като помисли. — Добро утро, Идит.
Той улови Дийн за лакътя и го избута напред.
— Запознай се с мистър Изход, моя най-добър приятел. Неразделни сме. Мистър Вход и мистър Изход.
Мистър Изход пристъпи и се поклони. Всъщност той се наведе толкова силно напред и се поклони толкова ниско, че леко се олюля и едва запази равновесие, като сложи ръка на рамото на Идит.
— Аз съм мистър Изход, Идит — измънка весело той. — Мистър Вход и мистър Изход.
— Мистървходимистъризход.
Но погледът на Идит минаваше край тях, право прикован в някаква безкрайно малка точица в балкона над нея. Тя кимна леко на дебелия човек, той се втурна като бик и с бързо силно движение избута встрани мистър Вход и мистър Изход. Той и Идит тръгнаха по направената пътека.
Не изминала и десет крачки, Идит отново спря, спря и посочи един нисък, мургав войник, който гледаше тълпата и особено изпадналите в драматично положение мистър Вход и мистър Изход, учуден и занемял от благоговение.
— Там — извика Идит. — Вижте там!
Гласът й се повиши, стана пронизителен. Сочещият й пръст леко трепереше.
— Това е войникът, който счупи крака на брат ми.
Чуха се десетина възклицания; един човек, облечен във фрак, напусна мястото си близо до рецепцията и се придвижи пъргаво напред. Дебелият направи нещо като светкавичен скок към ниския мургав войник. После цялото фоайе заобиколи малката група и тя изчезна от погледа на мистър Вход и мистър Изход.
Но за тях това произшествие беше само един многоцветен сегмент от шумната, въртяща се земя.
Чуха високи гласове; видяха скока на дебелия човек и после всичко се замъгли.
Сега бяха в асансьора, поел нагоре.
— На кой етаж, моля? — попита обслужващият асансьора.
— На който и да е — каза мистър Вход.
— На най-горния — каза мистър Изход.
— Това е най-горният — отвърна човекът.
— Постройте още един етаж — предложи мистър Изход.
— По-високо — каза мистър Вход.
— До небето — извика мистър Изход.