Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
Червенобузият дебелак му отне дамата и погледна Идит със сияеща усмивка.
— Вие доведохте ли някого на бала? — попита тя.
Не. Червенобузият дебелак беше сам.
— Тогава, дали бихте… много ли ще ви затрудни… да ме изпратите до вкъщи тази вечер? (Тази крайна свенливост беше очарователна превземка от страна на Идит — тя знаеше, че червенобузият дебелак ще изпадне в пристъп на неописуем възторг.)
— Да ме затрудни? Но, господи, това ще ми достави радост. Знаете, че ще ми достави радост.
— Много ви благодаря! Страшно сте мил!
Тя погледна ръчния си часовник. Показваше един и половина. И когато повтори на себе си „един и половина“, Идит смътно си спомни, че на обяд брат й бе казал, че работи в редакцията на вестника всяка вечер до един и половина.
Идит внезапно се обърна към поредния си партньор:
— На коя улица се намира „Делмонико“?
— Улица? О, на Пето Авеню, разбира се.
— Искам да кажа, на коя пресечка?
— Ами… дайте да видя… намира се на Четирийсет и четвърта улица.
Това потвърди догадката й. Редакцията на Хенри трябва да е на отсрещната страна на улицата, точно зад ъгъла, и веднага и хрумна, че може за момент да се измъкне и да го изненада, да доплува до него, едно трептящо чудо в нейното ново тъмночервено вечерно манто, и да го ободри. Идит обичаше да върши точно такива оригинални и весели неща. Идеята я осени и завладя въображението й, след миг колебание тя се реши на постъпката си.
— Има опасност косата ми съвсем да падне — каза любезно на партньора си, — нали нямате нищо против да отида и я пооправя?
— Не, разбира се.
— Вие сте чудесен.
Няколко минути по-късно Идит слезе бързо по една странична стълба, загърната в своето тъмночервено манто, а страните й пламнали от възбуда при предстоящото малко приключение. Тя изтича край някаква двойка, застанала на вратата — мекушав келнер и прекалено начервена млада дама, които разгорещено спореха, отвори външната врата и потъна в топлата майска нощ.
VII
Силно начервената млада дама я проследи за миг с горчив поглед, после отново се обърна към мекушавия келнер и продължи спора.
— По-добре идете и му кажете, че съм тук — каза дръзко тя, — или аз сама ще се кача горе.
— Не, няма да се качите! — каза строго Джордж. Момичето се усмихна язвително.
— О, няма, така ли? Ти през целия си живот не си видял толкова студенти, колкото познавам аз, и повечето от тях ме знаят и с радост биха ме довели на вашия бал.
— Може и да е така…
— Можело да бъде така — прекъсна го тя. — О, за всички тях може, като тази, дето току-що изтича навън… един господ знае къде е отишла… поканените могат да влизат и излизат, когато им скимне… но когато аз искам да видя един приятел, на пътя ми застава някакъв прост келнер, който разнася шунка и понички, и не ми дава да вляза.
— Вижте! — каза възмутен по-старият Кий. — Аз не мога да си загубя службата. Може би човекът, за когото говорите, да не иска да ви види.
— О, той непременно иска да ме види.
— Добре де, но как бих могъл да го намеря сред тази тълпа?
— О, той е там — настоя тя уверено. — Просто попитай когото и да е за Гордън Стерет, и те ще ти го посочат. Всички тези приятели се познават помежду си.
Тя измъкна мрежеста чантичка, извади банкнота от един долар и я подаде на Джордж.
— Ето — каза тя, — това е подкуп. Намери го и му предай молбата ми. Кажи му, че ако след пет минути не е тук, аз ще се кача горе.
Джордж поклати песимистично глава, претегли за миг въпроса, подвуоми се раздразнен и после се оттегли.
Гордън слезе долу за по-малко от определеното време. Той беше по-пиян от началото на вечерта, но по различен начин. Алкохолът сякаш се бе втвърдил върху него като кора. Бе натежал и залиташе, говореше почти нечленоразделно.
— Здравей, Джуъл! — каза той несвързано. — Дойдох веднага. Джуъл, не можах да намеря тия пари. Направих всичко възможно.
— По дяволите парите! — отсече тя. — Вече десет дни не си идвал при мен. Какво ти е?
Той поклати бавно глава.
— Бях много отчаян, Джуъл. Болен бях.