Избрани творби в три тома, том 2

Той, изглежда, смяташе репликата си за достатъчен повод да се оттегли и затова рязко им обърна гръб и се върна на бюрото си.

— Всички ли войници са настроени срещу социалистите? — попита Идит брат си. — Искам да кажа — нападат ли ви ожесточено?

Хенри сложи козирката си и се прозя.

— Човечеството е изминало дълъг път — каза той небрежно, — но повечето от нас са спрели развитието си; войниците не знаят какво искат или какво мразят, или какво обичат. Те са свикнали да действат на големи маси и сега, изглежда, им е нужно да предизвикват демонстрации. В случая жертвата сме ние. Тази нощ безредици е имало в целия град. Нали днес е Първи май.

— Инцидентът тук беше ли много сериозен?

— Ни най-малко — каза той презрително. — Към девет часа около двайсет и пет от тях спряха на улицата и започнаха да реват към луната.

— О! — И тя промени темата. — Радваш ли се, че ме виждаш, Хенри?

— Разбира се.

— Не ми изглежда така.

— Радвам се.

— Навярно предполагаш, че аз съм… вятърничава. Нещо като най-лошата пеперуда на света.

Хенри се засмя.

— Съвсем не. Забавлявай се, докато си млада. Да не би да ти приличам на онези превзети и дълбокомислени младежи?

— Не. — Тя замълча. — Но някак започнах да мисля колко съвсем различно е забавлението, на което дойдох, от твоите… от всички твои цели. Изглежда един вид нелепо, нали?… Аз да съм на бал като този, а ти тук да се трудиш над нещо, което ще направи подобни балове невъзможни вече, ако идеите ти успеят.

— Аз не мисля точно така. Ти си млада и постъпваш както си възпитана. Продължавай… весели се.

Краката й спряха да се люлеят безгрижно и гласът и се понижи с един тон.

— Иска ми се… иска ми се да се върнеш в Харисбърг и също да се веселиш. Напълно ли си сигурен, че си на прав път…

— Носиш красиви чорапи — прекъсна я той. — Какви са, по дяволите?

— Бродирани — отговори тя и погледна надолу. — Нали са чудесни! — Тя вдигна роклята си и показа своите тънки, обвити в коприна прасци. — Или не одобряваш копринените чорапи?

— Ти май се мъчиш да ме накараш да те критикувам за нещо, Идит?

— Ни кай-малко…

Тя замълча. Бартоломю бе издал звук, подобен на грухтене. Идит се обърна и видя, че е напуснал бюрото си и стои на прозореца.

— Какво има? — попита Хенри.

— Хора — каза Бартоломю и миг след това добави: — Цяла тълпа. Прииждат откъм Шесто Авеню.

— Хора?

Дебелият мъж допря носа си до стъклото.

— Ей богу, войници са! — каза той натъртено. — Имах си едно наум, че ще се върнат.

Идит скочи и изтича при Бартоломю на прозореца.

— Много са! — извика тя развълнувано. — Ела тук, Хенри.

Хенри поправи козирката си, но остана седнал.

— Не е ли по-добре да угасим осветлението? — предложи Бартоломю.