Избрани творби в три тома, том 2

— Йо-хо!

— Сигурно ще получим огромна закуска.

Хванати под ръка, те се измъкнаха през вратата, завиха на изток по Четирийсет и четвърта улица и се отправиха към „Комодор“.

Когато излизаха, един нисичък, мургав, много блед и уморен войник, който се шляеше апатично по тротоара, се обърна и ги изгледа.

Той тръгна към тях, сякаш искаше да ги заговори, но те го погледнаха в пълно неведение, и войникът почака, докато двамата неуверено поеха по улицата, после ги последва, като вървеше на около четирийсет крачки след тях, кискаше се вътрешно и повтаряше под носа си: „О, господи!“ с радостен тон на човек, предвкусващ някакво удоволствие.

Междувременно мистър Вход и мистър Изход си разменяха шеги относно своите бъдещи планове.

— Искаме алкохол, искаме закуска. Едното без другото не може. Те са неделими.

— Искаме и двете!

— И двете!

Вече беше доста светло и минувачите отправяха любопитни погледи към двойката. Очевидно те бяха заети с някакъв разговор, който забавляваше безкрайно и двамата, защото от време на време избухваха в смях, завладял ги така силно, че макар и все още под ръка, се превиваха почти одве.

Когато стигнаха „Комодор“, те размениха няколко пикантни епиграми със сънливия портиер, справиха се, макар и трудно, с въртящата се врата, проправиха си път през слабо осветеното, но учудено фоайе, и влязоха в ресторанта, където някакъв объркан келнер им посочи невзрачна маса в ъгъла. Те проучиха безпомощно листа, като с озадачено мърморене повтаряха един на друг съдържанието му.

— Тук не виждам алкохол — каза с укор Питър.

Келнерът проговори, но нищо не му се разбираше.

— Повтори! — продължи Питър с търпеливо снизхождение. — Защо в листа съвсем необяснимо и противно липсва всякакъв алкохол?

— Остави! — каза самонадеяно Дийн. — Аз ще се оправя с него. — Той се обърна към келнера: — Донеса ни… донеси ни… — Той разучаваше нервно листа. — Донеси ни бутилка шампанско и… и да кажем сандвичи с шунка.

Келнерът се колебаеше.

— Донеси! — изреваха хорово мистър Вход и мистър Изход.

Келнерът се покашля и изчезна. По време на краткото очакване, без да знаят, те бяха подложени на изпитателния поглед на оберкелнера. Шампанското пристигна и при неговата поява мистър Вход и мистър Изход се въодушевиха.

— Представи си нежеланието им да ни дадат шампанско за закуска… просто си представи.

Двамата се мъчеха да си представят такава страшна възможност, но това беше свръх силите им. Недопустимо беше за техните обединени въображения да си представят свят, в който някой би се противопоставил на когото и да е да получи шампанско за закуска. Келнерът изтегли тапата със страшен гръм и чашите веднага се напълниха с бледожълта пяна.

— За ваше здраве, мистър Вход.

— И за ваше, мистър Изход.

Келнерът се оттегли; минутите минаваха; шампанското намаля в бутилката.