Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
Гуламендис премълча, но от изражението му си личеше, че е станало точно това. После заговори отново:
— Битката за централния град на Комилис продължи години. Но демоните удържаха достатъчно дълго центъра, за да могат да се прехвърлят и на други наши светове.
— Не се ли опитахте да разрушите порталите? — попита Пъг.
— Опитахме — рече Гуламендис, — но беше твърде късно. Вече си бяха пробили път.
— Ами ако превземат портала от Андкардия до Мидкемия, преди да успеете да го затворите? — попита Пъг. — Тогава ще дойдат и тук.
— Или вече са тук — рече Амиранта.
— Мисля, че ако са тук, ще го усетиш — каза Гуламендис.
— Не е задължително — отвърна Амиранта. — Демонът, за който ти разказах, онзи, при чието повикване се намеси и брат ми — виждал ли си някога такъв?
— Не съм сигурен, но мисля, че не.
— Боен демон, който едновременно с това владее и магия?
— Не. — Елфът поклати глава. — Не съм виждал.
— Имам теория — каза Амиранта. — Може да е само предположение, но съвпада с нещата, които знаем.
— Да я чуем — каза Пъг.
— Мисля, че съществува и трета страна, която се меси в това — заяви чародеят.
— Брат ти? — попита Пъг.
Амиранта поклати глава.
— Може би, но е малко вероятно. Беласко може да е всякакъв, но не е фанатик. Но пък с готовност би служил на други, които са. Разказът на Сандрина за провалилото се призоваване ми говори, че някой отчаяно се опитва да доведе демони в нашия свят и е готов да рискува и да прави грешки — дори с катастрофални последици, — за да постигне целта си. Искам да кажа, че ако призоваващият е бил малко по-умел или надарен, демоните щяха да се задържат тук много по-дълго.
— И да порастат и да наберат сила — допълни Гуламендис.
— Което не е най-важното — рече чародеят. — Мисълта ми е, че тази трета непозната страна знае за съществуването на нашия свят и се опитва да доведе тук демони и да предизвика хаос, за да постигне целта си. Нещо повече — може въобще да не е свързана с опасността, за която дойде да ни предупреди нашият приятел елф.
— Защо смяташ така? — попита отец-епископ Крийган, забравил за миг подозренията си към Амиранта.
— Защото ако съм възстановил правилно хронологията на събитията, едните предхождат другите с близо десет години. — И погледна въпросително Джоми.
— Така е — потвърди червенокосият благородник. — Преди десет години за пръв път се натъкнахме на тази банда на Черните кепета на брега на полуострова.
— Брат ти е дошъл тук преди година, нали? — обърна се Амиранта към Гуламендис. Елфът кимна. Амиранта огледа присъстващите и добави: — А демоните са се опитвали да се прехвърлят тук още преди той да е открил Родния свят.
— Не съм сигурен, че между тези два проблема съществува връзка — заяви Пъг, — но дори и да има, не знаем каква е.
— Не можем обаче да позволим на безумци да се скитат на воля и да призовават демони, когато им хрумне — рече Амиранта. — Ако Демонският легион проследи Звездните елфи до този свят… — И поклати глава.
— Значи имаме два проблема — обобщи Джоми.
— Какво ще правим? — попита Томас. Въпросът му беше отправен към Пъг.
Пъг се поколеба за миг. Беше водач на Конклава на сенките и от него се очакваше да взема решения, но въпреки това понякога изпитваше затруднения да се разпорежда с хора, имащи сила и опит, вместо да ги остави да дадат свои предложения за това как да се действа. Накрая каза:
— Отец-епископ Крийган, Амиранта, Сандрина и тези, които биха искали да ги придружат, трябва да отидат в Акракон и да се заемат с търсене на този, който призовава демоните тук.
— И аз ще ида, ако не възразяваш — заяви Джоми. — Видях онова чудовище да излиза на брега преди десет години и смятам, че е крайно време да разберем що за стока са тези Черни кепета.
Пъг кимна, после се обърна към Томас.
— Мисля, че двамата с теб трябва да придружим нашия гост елфа и да поздравим новодошлите. А също и да преценим доколко реална е опасността да ги последва Демонският легион.
— Може да има някои затруднения — посочи Гуламендис.
— Вече ни спомена за тях — каза Томас. — Но нямаме избор. Не можем да останем бездейни при заплахата от нашествие с подобни мащаби. Островното кралство също ще реагира, след като Алистан от Натал докладва на принца в Крондор. Без съмнение ще пратят от Каре или Тулан конен отряд, за да разузнае. Джуджетата на Долган също ще пратят някого да държи под око твоите сънародници.
— Не смятам, че това ще остане без последствия — рече мрачно Гуламендис.
— Защо? — попита Пъг.