Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Вода — повтори Налнар.
Пъг даде знак на ученика при вратата и той излезе и бързо се върна с чаша вода.
Джуджето пи жадно, после хвърли чашата, огледа присъстващите и се захили ехидно. Амиранта махна нетърпеливо с ръка и го прокуди.
— Защо? — попита Пъг.
— Нашата храна и водата ни по някакъв начин ги опияняват и стават прекалено дръзки — обясни Гуламендис. — Храним ги рядко, като награда за службата им и след като сме приключили с тях.
— Вече не ни беше от полза — допълни Амиранта. — И щеше да започне да лъже. По-добре да се прибере да изтрезнее в царството си.
— Имал съм сходни затруднения с джуджета — обади се елфът.
— Трябва ни повече информация — каза Томас.
Гуламендис склони почтително глава.
— Да, древни, прав сте. Моя грешка е, че не проявих по-голямо любопитство.
— Както и моя — добави Амиранта. — Но се питам за твоите сънародници, Гуламендис. Когато сте се натъкнали на демоните, защо не сте опитали да научите повече за тях?
— Можеш ли да си сигурен в твоите източници на информация сред демоните? — попита Гуламендис.
Амиранта сви рамене.
— Досега този въпрос не ме е вълнувал.
— Именно.
— Вероятно са имали други, по-неотложни грижи — отбеляза помирително Пъг.
— Така е — съгласи се Гуламендис. — А и както вече ви казах, статутът ми сред моя народ не е особено висок. Пък и след като се изправихме срещу Демонския легион, никой не е искал помощ от такива като мен. По-скоро някои от нас бяха екзекутирани…
— Екзекутирани? — попита Томас. — Как е възможно?!
Гуламендис изглеждаше объркан от въпроса.
— По заповед на лорд-регента. Някои бяха затворени и подложени на изтезания, други се разделиха с живота си веднага. Съборът на лорд-регента, поне преобладаващата част от членовете му, вярват, че ние сме виновни за нашествието.
На лицето на Томас се изписа смесица от объркване и гняв.
— Екзекутирани — прошепна той. — Елф да убива елф. — Погледна таредела в очите. — Смятам в някой от идните дни да разговарям с твоите господари и най-вече с този лорд-регент.
Гуламендис никак не хареса посоката, в която тръгна разговорът, и отвърна:
— Опитах се да науча каквото мога от демоните, които призовавах, но времето беше ограничено. Бях затворен и поставен под стража. Успях да повикам само Чоял, едно от моите джуджета, за съвсем кратка среща през нощта и го пратих до кухнята да открадне храна и вода, за да не издъхна в клетката.
— И как оцеля? — попита Пъг.
— Аз съм гаранция за живота на моя брат.
— Обясни, ако обичаш — рече Пъг.
— Когато Демонският легион съвсем ни притисна, стана ясно, че трябва да търсим безопасно убежище. Андкардия, нашият главен свят, скоро щеше да падне и лорд-регентът и неговият Събор го разбраха много преди да стане достояние на населението. На площадите на нашите градове се организираха многолюдни паради, развяваха се знамена на победата и върху воините, поели към бойното поле, се сипеше дъжд от цветя. Прилагаха се всички познати магии и заклинания — имаме дори машини за неутрализиране на демонските заклинания, за да могат нашите воини да доближат противника и да го изтребят, имаме смъртосеещи кули, които изпускат снопове чиста енергия, изпепеляваща всичко, що е от плът. Построихме и пратихме срещу тях ужасяващи бойни машини. И въпреки това демоните продължаваха да настъпват.
— Да се върнем на онзи свят, който са открили твоите сънародници — предложи Пъг. — С унищожената цивилизация. Ако това не е била първата ви среща с демоните, тогава коя е тя?
— Нашите транспортиращи портали показват съвсем лека степен на отклонение. Не съм запознат с проблема, тъй като тази магия ми е чужда. Ти вероятно разбираш какво са имали предвид нашите специалисти по портали, но аз не. Зная само, че през следващите години бе взето решение да се построи център, към който да се свържат всички светове, централизирана зала на магията, през която всеки, решил да пътува от един свят на друг, лесно да намери своя маршрут. Скоро след това бе достатъчно само да се пристъпи през портала към този централен свят, наречен Комилис, и оттам да се достигне нужното направление.
Пъг го слушаше и кимаше.
— Така сте избегнали необходимостта от десетки разломи, защото всеки свят ще се нуждае само от един и магьосниците на Комилис ще могат да наглеждат порталите.
— Именно — потвърди Гуламендис. — Но когато нашата изследователска група откри света на демоните…
— Те превзели портала и се добрали до централния свят — каза Сандрина.