По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
Нещо, което Хю бе казал, не й даваше мира, но не можеше да разбере какво точно. Опита да възстанови разговора им, но само се почувства още по-зле.
До нея Кени се размърда в съня си. На всяка цена трябваше да го накара да я изслуша и точно това щеше да направи веднага щом той се събуди. Колкото и усилия да й струваше, тя бе длъжна да поправи злото, което му бе причинила. Но първо трябваше да го разубеди от глупавото му намерение да се оженят.
Жената на седалката зад нея спореше оживено със спътника си от мига, в който самолетът се отлепи от пистата, и сега отново повиши глас. Ема се замисли за Тори. Тя през целия ден се бе държала отвратително с Декстър. Защо той го търпеше? Естествено, Ема знаеше, че Тори бе преживяла доста емоционални страдания, но не беше справедливо да си го изкарва на Декстър.
Справедливо? Сякаш нещо в този живот бе справедливо.
Докато Ема размишляваше над несправедливостите на живота, Тори въвеждаше Декстър през прага на даласката къща на Кени. Беше му заявила, че трябва да вземе нещо, но всъщност искаше веднъж завинаги да си изяснят отношенията и предпочиташе да го направи тук, отколкото в Уайнет.
Вътре бе задушно, затова тя побърза да включи климатика и сетне се насочи към кухнята. Може би едно студено питие щеше да оправи скапаното й настроение.
Декс се запъти към стереоуредбата на Кени, но вместо като всеки нормален човек да потърси някой диск, извади някаква джаджа и се зае да я разглежда отзад. Дяволите да го вземат! През целия ден беше хладен и резервиран. Поне с нея. С Ема бе въплъщение на самото дружелюбие и жизнерадост. А след като си тръгнаха от летището, стана още по-зле. Сякаш Тори беше невидима, защото каквото и да направеше, не можеше да привлече вниманието му. А трябваше да й се признае, че доста се постара. Оплю шофирането му, подигра се над речниковия му запас, отбеляза ехидно, че кучешки фризьор щеше да го подстриже по-добре, но всичко беше напразно. Декстър все едно бе оглушал. Само ставаше все по-мълчалив, сякаш тя въобще не го интересуваше.
Тори грабна от хладилника кутийка „Спрайт”, захвърли чантата си върху плота, сетне изрита кожените си сандали с висока платформа. Днес беше облечена в дълга рокля от черно трико, която й лепнеше като втора кожа и трябваше да накара лигите му да потекат, но изглежда, нямаше никакво въздействие върху този смотаняк. Никога през живота си не се бе чувствала толкова неуверена с мъж, както с Декстър.
— Ако искаш нещо за пиене, иди си вземи – тросна се тя не особено гостоприемно.
— Не желая нищо, благодаря.
Хладният му сдържан маниер още повече я вбеси.
— Можеше да проявиш поне малко съчувствие. Днешният ден не беше никак лек за мен.
— И защо?
— Не е ли очевидно? Единственият ми брат ще се жени.
— Ти крещя и подскача от щастие – изтъкна той с такова търпение, че на Тори й идеше отново да закрещи, но далеч не от щастие. – Забрави ли?
— Мразя, когато си саркастичен.
— Аз никога не съм саркастичен.
— Разбира се, истински господин Съвършенство.
Декстър въздъхна.
— Предполагам, че ще ми кажеш какво точно те тормози.
Всичко я тормозеше! Той се отегчаваше с нея. Не й бе направил нито един комплимент, не забеляза, че тя не пуши и дори не се защитаваше, когато тя го нападаше. Тори отлично разбираше какво става. Той се бе отегчил от нея, защото тя не беше умна като Ема, не беше мила като Ема, нито интересна и забавна събеседница като Ема. И сега нямаше търпение да се махне колкото може по-далеч от нея. Е, нямаше да му го позволи. Не и докато тя сама не го изрита!
— Ще се наложи да прекараме нощта тук. – Тори се излегна върху дивана, така че роклята й се вдигна нагоре, докато се наместваше върху възглавниците. – Твърде съм уморена, за да шофирам тази вечер обратно до Уайнет.
— Не мисля, че идеята е добра – рече той с нисък сподавен глас, толкова различен от обичайния му сдържан тон.
— Разбира се, че не мислиш! Защото си един сухар, който няма да разпознае едно забавление, дори да го ухапе по задника.
— Тори…
Извън себе си от гняв, Тори скочи на крака.
— Не можеш ли да понесеш истината? Ти си тесногръд, мухлясал досадник и…
— Съветвам те да замълчиш.
— Какво значение има? Да не би да те е страх, че ще ти се нахвърля и ще открия, че някой е откъснал топките ти?
— Това преля чашата!
И преди да успее да се опомни, Тори се люлееше с главата надолу, преметната през рамото му.
— Веднага ме пусни! Какво, по дяволите, правиш? – изкрещя тя, докато го удряше с юмруци по гърба.
— Нося те горе, за да те напляскам.