Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
„Да, господин съдия, ако не вярвате, питайте професор доктор Мющак Серхазин… Понеже никога не бих сътрудничил на тези убийци, споделих тревогата си с него.“
Когато се провалят бившите ти съучастници, трябва да намериш нови. Историята, също като ежедневната политика, е изкуство на съюзяването. Номерът е, щом започне да пропада групата, с която си в съюз, веднага да я изоставиш и да успееш да се прикачиш към друга. При толкова объркан случай можеше ли да се сключи нов полезен съюз с другиго освен с паметника на глупостта Мющак?
– Ти съмняваш ли се в някого?
Нали казах, че ще ме накара да обвиня, но не, сега не биваше. Ако искаше да хвърли вината върху някого, трябваше сам да го направи.
– Знам ли, професоре… Снощи ви казах по телефона, вие не сте съгласни, но може да има връзка с убийството на Нюзхет…
Зарови ръка с изпъкнали сини вени в посивелите си коси.
– Убийството на Нюзхет… – хитро присви пъстрите си очи, станали още по-светли на открито. – Да, вчера подхванахме тази тема, но ти сякаш не беше спокоен в присъствието на децата. Имам предвид Четин и Ерол… Знаеш, че възприемат историята романтично. Много са чувствителни към темата за Завоевателя… Може би поради това не изказа открито предположенията си пред тях.
Продължаваше да шикалкави, майсторски избягваше да каже какво мисли. Нека бяга, да видим докъде ще стигне…
– Когато снощи каза, че искаш да поговорим, разбрах, че имаш някакви предположения.
Виж го ти хитреца, сега се опитваше да ме хване със собствените ми думи.
– Да, Мющак, какво мислиш? Кой според теб е убил Нюзхет?
Когато трябваше аз да говоря, изобщо не го увърташе, а
директно питаше. Ясно беше какво очаква: „Нюзхет е убита от Четин и приятелчетата му.“ Кажех ли това, щеше да възкликне: „И дума да не става, тези младежи не са способни на това“, после щеше да се замисли и уж успокои и да попита: „А ти защо мислиш така?“ Аз щях да изброя логичните причини, а той да поклати глава: „Интересно… Интересно… Не бих стигнал толкова далеч като теб, но и аз имам някои съмнения“, и накрая да разплете конците. Защото нямаше друг начин да си спаси кожата.
– Защо мълчиш, Мющак?
Защо ли, ами от нерешителност. Аз също като него бях притиснат в ъгъла. Снощи настоявах да поговорим и сега бях длъжен да дам разумно и логично обяснение.
– Мисля, професоре… – погледите ни се срещнаха уплашени, резервирани и макар и срамежливи донякъде, съхранили напълно потайността си. Не погледи на приятели, а на двама опитващи да се унищожат взаимно противници. – Жалко, но не мога да посоча убийците на Нюзхет.
По лицето му, което дори студът не успя да оживи, плъзна недоволство.
– Защото ме измъчват разни въпроси, професоре… Първоначално и аз мислех като вас. Че убиецът е Сезгин. Лично Нюзхет ми каза, че са имали разногласия. Всъщност аз казах на главен комисар Невзат за него. Де да беше така, сега този мъчителен случай щеше да бъде приключен. Но нападението срещу Акън промени гледната ми точка. Както казах снощи по телефона, между убийството на Нюзхет и нападението срещу Акън е минало много малко време. Може би дори са извършени едновременно… Когато Акън проговори, ще научим точния час. Както и да е, сякаш двете престъпления са извършени от организирана група. Като че ли Нюзхет и Акън са били набелязани и отстранени по едно и също време. Ако разсъждавам правилно, тогава не съществува възможността Сезгин да е убиец.
Дали от вълнение, от тревога или чиста паника веднага отговори:
– Но кой тогава? Кой може да е убиецът?
Не, не е толкова лесно, няма да ме принудите да го кажа.
– Нюзхет и Акън са се мразили – казах спокойно. Дочух хвалебствения шепот на баща ми:
„Браво, Мющак, много добре се справяш, само легендарният детектив на Агата Кристи – Еркюл Поаро – може да направи толкова точен анализ и да бъде така хладнокръвен.“
Естествено, не се подлъгах по фалшивото потупване по рамото на баща ми и се обърнах към хитрия професор:
– Нали са имали недоразумения?
– Не говори с гатанки, Мющак – укори ме Тахир Хакъ. – Кого имаш предвид? А и за какви противоречия става дума, та едновременно Нюзхет и Акън…
Нетърпението му беше добър знак. Трябваше още малко да му опъна нервите.
– Кого според вас, професоре? Нюзхет и Акън са имали общ проект.
Устните му се раздвижиха неволно, сякаш вършеше предателство:
– Проектът на Нюзхет…
Бях уцелил точно в десетката.
– Точно така… Нищо друго не свързва Нюзхет и Акън.
Сякаш за да прикрие тревогата си, бързо каза:
– Теорията за отравянето на Мурад II. Нюзхет заради този проект ли беше убита?
Ах, проницателни старче, ах, още продължаваш играта, още се опитваш да ме отклониш от верния път.