Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
– В това вече не съм убеден – усмихнах се. – Може Нюзхет да е разработвала друга теза.
Безпокойството отново завладя пъстрите му очи.
– Каква например?
– Не зная, не ми каза, но може би вие сте наясно. След като сте се виждали толкова често, трябва да ви е намекнала…
– Не, не ми е казала – отговори веднага.
Категорично лъжеше. Спомних си един израз, приписван
на султан Мехмед Завоевателя: „Ако дори един косъм от брадата ми разбере какво възнамерявам, веднага ще го отскубна и изгоря.“ Беше разбираемо владетел на огромна империя да си държи езика зад зъбите, но какво значеше потайността на Тахир Хакъ?
Дали разбра, че не му вярвам, та попита:
– Защо смяташ, че Нюзхет не е разработвала отравянето на Мурад II? Онази статия на Фройд за отцеубийството, намерена в дома и… За Достоевски, нали? Знаеш, че Нюзхет обичаше да свързва литературата с историята… Въпреки че няма нищо общо с действителността, спокойно би могла да изгради тезата си върху такава теория за заговор – по устните му, побелели от студа, се появи пресилена усмивка. – Защо го казвам, та ти пръв спомена това… Нали? Е, Мющак, защо си промени мнението?
Заради вас, професоре, поведението ви е толкова съмнително и нелогично, че дори не се развълнувахте, като повдигнах въпроса за отравянето на Мурад II. Човек неволно ще си помисли, че не такъв е бил проектът на Нюзхет… Но не можех да му кажа това.
– Отново прочетох за смъртта на Мурад II… Не прилича на отравяне. Вероятно е било мозъчен кръвоизлив или инфаркт.
Подсмихна се подигравателно.
– Както забелязвам, след историята си се захванал с медицина.
– Не, професоре, не успях в историята, та в медицината ли. Но четейки написаното, човек стига до това убеждение. Знаете, че месото е преобладавало в храната… Дворцовите ястия са били тежки… Заради това повечето султани са боледували от подагра…
Погледна ме заинтересовано.
– Да, но не съм чувал някой да е умрял от това…
Кой беше казал това? Спомних си – снощи насън султан Мехмед Завоевателя… Какво изключително съвпадение! Преди да са изминали двайсет и четири часа, чувам същото изречение. Защо пък да е съвпадение, та баща и син са имали същото заболяване… Естествено, този в съня ми не беше Завоевателя, а отражение на подсъзнанието ми.
– А ти? – попита професор Тахир… – Знаеш ли някой да е умрял от тази болест?
– Не, но не това е въпросът… Подаграта се провокира от начина на хранене, искам да кажа, че могат да се запушат артериите. Онези, които причиняват мозъчен кръвоизлив или сърдечна криза… Всъщност начинът, по който е починал Мурад II, не е единствената причина за промяната на мнението ми. Вчера някакви са влизали в кабинета ми. Търсили са нещо.
Лицето му пак се сгърчи от притеснение и посивялата му брада отново затрепери.
– Сигурен ли си? Да не би чистачите да са влезли по погрешка?
– Не, не са чистачите… Обърнали са всичко наопаки. Ровили са и в компютъра ми…
– Защо не ми каза по-рано? Трябваше да известим полицията…
Загрижеността му изглеждаше откровена, но, естествено, не му повярвах.
– Не помислих, че може да има връзка със смъртта на Нюзхет. Допуснах, че е възможно след нападението срещу Акън. Ще кажа и на полицията… Както и да е, нахълталите в кабинета ми май са търсили някакъв файл. Ровили са из документите в чекмеджетата. Вероятно са влезли в компютъра, защото не са намерили нищо. Проверили са една статия, в която се споменават шестима души, живели по времето на Мехмед II. Първият е султан Мехмед Завоевателя, вторият – великият везир Чандарлъ Халил, третият – Шахабедин паша, четвъртият – Заганос паша, петият – Баязид II, и шестият – Джем султан. Мурад II не е сред тях…
Вдигна рамене.
– Че това е безсмислено. Понеже не са търсили Мурад II в компютъра ти, това доказва ли, че Нюзхет не се е интересувала от него?
– Разбира се, че не. Но ако предположим, че влезлите в кабинета ми са убийците – понеже друго не ми идва наум, – значи, не са се интересували от Мурад II като обект в разработката на Нюзхет, а от семейството и везирите му. Не е ли странно?
Понеже нямаше какво да възрази, само повтори:
– Странно…
Не продължи по-нататък. Сякаш мислите му се объркаха. Дали действително нямаше връзка с онези? Не, не можех да го допусна. Дори да нямаше връзка, прикриваше някаква съществена информация. Може би тайна, която би издала убийците. Ако беше така, то краят на страшния кошмар, в който живеех от два дни, беше в неговите ръце. Може би това искаше да ми каже. Може би и той не желаеше да обвини никого, понеже не беше сигурен в правдивостта на информацията си. Тогава постъпвах неправилно; подтиквайки го да каже имената на убийците, щях да му затворя устата. Може би аз трябваше да започна пръв. Да си кажа мнението, да подхвърля имената на Четин и другарчетата му. Да, нищо не губех. А можех да спечеля оправдаването си.