![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
- А Лейла Патън? - попита той, когато полицаите се присъединиха към него.
Хилик намести шкембето си.
- Да, странна работа. Казва, че е била нападната след прибирането си от ресторанта. Персоналът и много хора от града се бяха събрали там след пожара - да се утешат взаимно, да оставят цветя, да се помолят, и Лейла тъкмо се била върнала вкъщи. Не можа да ни разкаже много, но беше сигурна, че нападателката е била жена. Носела маска и в момента, в който ѝ станало ясно, че няма да се получи, побягнала. Лейла чула кола, но не я видяла.
- Разбрах, че е успяла да я пореже.
- Да, с ключ.
- Смятате ли, че може да има връзка с другите инциденти?
- Не го изключвам. Градът ни е малък. Много неща се случват под повърхността, като в повечето малки градове, но фатален пожар, изчезване и опит за похищение в рамките на двайсет и четири часа е нещо крайно необичайно. Така че, да, възможно е да има връзка, но не ми хрумва каква. Е, имам предположение: сигурно има нещо общо с момичетата на Доби, но двамата с Естер не са водили документация или поне не сме намерили. Възможно е и да е изгоряла заедно с всичко останало.
- Лейла е била на смяна вечерта преди пожара, нали така?
- Да.
- И не е видяла нищо необичайно?
- Не, освен някакъв тип, който четял поезия. Не мисля, че това е престъпление, въпреки че зависи от стиховете.
Паркър го погледна. Хилик също го погледна. Паркър погледна Шиърс.
Не питайте мен - рече детективът, - не съм критик. Само
работя тук.
- Лейла каза, че Доби не харесал онзи със стихосбирката - каза Хилик. - Бил изнервен, но твърдял, че не го познава, и Лейла му повярвала. Описа ни го, но звучеше като Ралф Уолдо Емерсън[31]. А и често се случваше Доби да не хареса някого. Беше си особняк.
- Не харесваше мъже, които носят сандали с чорапи - вметна Шиърс.
- Определено - потвърди Хилик.
И тримата се съгласиха, че в това има резон, и продължиха нататък.
- Значи Лейла Патън е нападната пред дома си, вероятно за да бъде отвлечена - заключи Паркър. - Успява да влезе вътре и да заключи, след което се обажда в полицията. И това е всичко.
- Точно така - каза Хилик.
- А защо някой ще се опитва да я отвлече?
- Вие сте прочутият частен детектив.
- Защото - продължи Паркър, - която и да е била тази жена, ако наистина е била жена, тя е подозирала, че Патън знае нещо или е видяла нещо, което би могло да бъде от полза за разследването. Но според вас в показанията ѝ не е имало нищо особено.
- Което не означава, че не знае повече - отбеляза Шиърс. -Лейла Патън е умна жена. По-умна от мен във всеки случай.
Той изчака Хилик да го обори, но онзи не го направи.
- Много мило - рече Шиърс.
- Значи нападението може да е било предупреждение? -предположи Хилик.
- Ако има връзка между сполетялото Доби, Бакмейър и Ломбарди, то говорим за решителни действия, а не за предупреждения -отвърна Паркър.
Хилик пъхна ръце дълбоко в джобовете си и се огледа да изрита нещо. Като не видя нищо подходящо, се задоволи да изругае на висок глас. Зад гърба му беше гаражът на Естер Бакмейър с нейния „Нисан“. Където и да беше, не беше отишла там с колата си. И никой от тримата мъже на двора ѝ вече не мислеше, че някога ще се върне.
- Харесвам Лейла - каза Хилик, след като поизпусна парата. -Добро момиче е. И Шиърс е прав - умна е.
- Значи може да крие нещо от вас?
- Предполагам, но не виждам защо не би искала да ни помогне да разберем какво става.
- Може би е уплашена.
- Да, но тя е кораво момиче. Майка ѝ е на легло от много отдавна. Бог ще прояви милост да си я прибере, но нито веднъж не съм чул Лейла да се оплаче. Искам да кажа, че ако Лейла Патън има информация, която може да ни насочи към умишлено престъпление срещу Доби или Естер, бих очаквал да я сподели.
- Е, какво тогава крие? - попита Паркър.
- Хм, щом сте тук, може би вие ще разберете.
89
Гилър седеше на кухненската маса и гледаше входната врата. Грег Мълис лежеше наполовина в коридора, наполовина в дневната, така че Гилър виждаше само краката му, единият от които още потрепваше. Таня се беше свлякла до стената, а краката ѝ бяха опънати пред тялото. Куршумът я беше уцелил в гърдите и я беше убил на място.
Палида Морс стоеше над тялото ѝ, сякаш озадачена от преображението на смъртта - блед призрак с нова къща, в която да витае. Синята найлонова шапчица, под която беше скрита цялата ѝ коса, ѝ придаваше още по-странен вид. В отпуснатата си ръка държеше пистолет със заглушител, който още димеше. Гилър никога не беше чувал изстрел от оръжие със заглушител. Изненада се колко тихо прозвуча: не чак като покашляне, но като гневно излайване.
31
Американски мислител и писател със силно аристократично излъчване, посветил живота си на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода. - Бел. ред.