Жената от леса [bg]

88

Дуайт Хилик може да имаше нужда от малко вталяване, но не беше глупак. Той преведе Паркър стъпка по стъпка през всички детайли за пожара, откриването на тялото на Ерол Доби и изчезването на Естер Бакмейър, без нито веднъж да се запъне, поколебае или погледне в папките или бележките си.

- Значи това се разглежда като нещастен случай? - попита Паркър.

- Тялото на Доби беше силно обгоряло, но нямаше следи от други наранявания, нито следа от горивни материали, ако изключим хартията.

- А Доби е обичал да пуши трева.

- Да. Няма да е първият, загинал заради изпусната цигара. Още чакаме резултатите от токсикологията, но те ще дойдат чак след месец. От друга страна, изчезването на Естер пробужда някои съмнения.

- Тя заподозряна ли е?

- Официално бихме искали да я разпитаме. Неофициално, не смятам, че има нещо общо.

- Ами жените и момичетата, които са отсядали при Доби в миналото?

- Какво за тях?

- Има ли причина да подозирате някой сърдит? Гадже, съпруг?

- Не сме изключили тази възможност. Повикахме щатската служба по пожарна безопасност и частен специалист, които да установят причината и произхода на пламъците. Разследването продължава, но както казах, няма следи от акселеранти, поне засега. Но при толкова хартия и една клечка кибрит е достатъчна.

- Да се върнем на жените, които са минали оттам. Знаехте ли, че Доби и Бакмейър поддържат неофициално убежище?

- Да.

- Някакви данни за непристойно поведение от страна на Доби?

- Не.

- Не ви ли е минавало през ума?

- Вие не познавате Доби. Аз го познавах. Не се сърдя, че питате. И аз щях да направя същото на ваше място, но той просто не беше такъв.

Паркър зададе още няколко въпроса, за да си доизясни и потвърди някои неща. Щом приключи, Хилик звънна на детектива -бивш служител на полицията в Индианаполис на име Шиърс, и го помоли да се отбие, въпреки че този ден беше в почивка. Шиърс дойде почти веднага и тримата заедно се отправиха към ресторанта на Доби, където още веднъж повториха всички детайли и Шиърс допълни каквото можеше, преди да продължат към къщата на Бакмейър. Шиърс преведе Паркър през всички стаи, които вече бяха претърсени от детективи и следователи от щатската полиция в Индианаполис, защото убийствата извън големите градове бяха под нейната юрисдикция. Нямаше следи от нахлуване, но нямаше и признаци, че Бакмейър е възнамерявала да пътува, дори за кратко. До мивката дори стоеше недовършена кутия с разтопен сладолед заедно с лъжичката.

Паркър излезе навън и изчака на слънце Хилик и Шиърс да заключат. Очакваше в Индиана да намери равни пейзажи, но районът около Кадилак беше горист и хълмист. Красиво място, помисли си той, въпреки че не би живял тук.