![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
- Да - каза той, - още ще ти бъде майка.
Брадичката на Даниел потрепери и Оуен го притисна в прегръдките си.
- Но коя е истинската? - изхлипа Даниел. — Коя е истинската?
92
Можеха да минат дни, ако не и седмици, докато открият трупа на Гарисън Прайър, ако противопожарната аларма в кухнята не се беше задействала по грешка и дразнещият звук не бе принудил съседите да повикат управителя на сградата. Сега група детективи и федерални агенти гледаха каквото беше останало от тялото на Прайър и парчета, изрязани от него и захвърлени в мивката в банята.
- Някой определено не го е харесвал - отбеляза един от агентите.
То нямаше много-много какво да му харесва човек - отвърна друг.
- Е, сега е още по-малко.
Чуха движение зад гърба си и се обърнаха, за да видят специален агент Едгар Рос от Ню Йорк. Въпреки че разследването се водеше от Бостън, най-заинтересувани от развитието му бяха колегите им в столицата и Ню Йорк, и по-конкретно самият Рос. Той видимо не одобри чувството за хумор на колегата си, но остави само изражението на лицето му да издаде чувствата му. Накрая, след една неловка минута, си тръгна.
- Как успя да дойде толкова бързо, по дяволите? - попита първият агент.
Колегата му сви рамене.
- Казват, че имал къща в Кеймбридж.
- На държавна заплата?
- Не знаеш ли? Рос има много пари. Не го мисли. Мамка му, той дори е член на един от ония лъскави клубове...
93
Кони Уайт внесе половината пари, получени от Гилър, в банковата си сметка, купи си дърво от местния магазин за хоби и занаяти, а останалото похарчи в „Маршал“. В друг случай би спестила нещичко за всеки случай, но беше видяла изражението на Гилър, когато му каза за момчето на Холи Уийвър: името му говореше нещо, така че със сигурност щеше да се върне с още пари. Не се притесняваше, че ще я прецака. Може да беше обигран в преговорите - като всеки бизнесмен,
- но тя поразпита за него и разбра, че е човек, който държи на думата си. Противното не би се отразило добре на репутацията му на честен брокер.
Уайт спря пред фургона си, но Стийлър не излезе от колибата си, както друг път. Той беше мързелив до безобразие, но познаваше звука от колата ѝ и никога не пропускаше да я посрещне. Веригата му се виеше вътре в колибата. Беше странно, но тя не се притесни.
- Стийлър?
В отговор се чу лай, но не от колибата, а от вътрешността на фургона. Сигурно брат ѝ, Еди, беше наминал - тя от седмици го молеше да погледне уплътнението на фурната - и беше пуснал кучето вътре, макар да знаеше, че не бива, защото Стийлър беше луд по преждата и обожаваше да разчепква кълбата със зъби и нокти. Но Еди много го обичаше и кучето го знаеше.
- Мамка му, Еди - изруга тя, като отвори вратата и влезе вътре,
- казвала съм ти да не...
На масата седеше непозната жена, а Стийлър стоеше до нея, сложил предните си лапи в скута ѝ, и махаше с опашка. Той обичаше господарката си и много харесваше брат ѝ, но добрите му чувства към човеците се изчерпваха с това.
До този момент.
Жената носеше синя найлонова шапчица, под която беше прибрана цялата ѝ коса. Имаше кожа на удавник и очи на кукла. В следващия миг погледът на Уайт се отмести от натрапницата и Стийлър, прикован от пистолета, който се появи зад гърба на кучето. Заглушителят правеше заплахата още по-реална. Уайт беше гледала достатъчно филми, за да знае, че никой не слага заглушител на пистолета си, ако не смята да го използва.
- Хубаво куче имате - каза жената.
Уайт се опита да избяга и Морс я застреля в гърба.
94
Лейла Патън живееше на улица с еднакви едноетажни постройки в квартал от седемдесетте години. Повечето къщи бяха в добро състояние, въпреки че нейната носеше белезите на недостатъчни грижи поради липсата на време, пари или и двете. Паркър спря на алеята и слезе. Изчака Патън да влезе първа, за да се увери, че майка ѝ е добре, както го беше помолила. Минаха десетина минути, през които улицата беше напълно замряла, с изключение на една черна котка с умряла птичка между зъбите. Накрая се отвориха два прозореца в предната част на къщата и Патън му помаха да влезе.
Паркър не каза нищо, но още от вратата разбра защо е отворила прозорците. Къщата миришеше на дълго боледуване, на бавно гаснене и усилия мъките да бъдат облекчени. Някъде се чуваше телевизор. Една жена се закашля, после утихна.
Патън го чакаше в дневната. Вътре беше подредено като в стая, която рядко се използва. Може би предварителната информация влияеше на сетивата му, но на Паркър му се струваше, че това място очаква оплаквачки. Единственият различен детайл беше пианото в ъгъла. Той не разбираше много от пиана, но това беше чисто, без прах, а по килима до него личаха следи от честото местене на столчето, което подсказваше, че инструментът не служи само за украса.