Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
- Багажник на кола, казвате?
- Точно така.
Хилик потропваше с химикалката си по бюрото.
- Не сме получавали молба от Мейн за съдействие с информация.
- Ще получите.
- Защо тогава да не изчакам да говоря с колегите вместо с вас?
- Защото аз съм тук, а те не са. Лейтенант Соланж Кориво може да гарантира за мен.
Хилик остави химикалката си.
- Не ми трябват гаранции - продължи той. - Знам кой сте. Проверих ви в „Гугъл“. Планирате ли да застреляте някого?
- Кой ден сме?
- Мисля, че четвъртък.
- Не, днес не планирам да стрелям.
Хилик го гледа поне десет секунди в пълно мълчание.
- Е, добре тогава - каза той накрая. - Да започваме.
84
Макар и почиващо на доста краткотраен контакт, впечатлението на Айвън Гилър беше, че Грег Мълис не е типът на Кони Уайт. Живееше на сметище, работеше в кланица и се държеше като човек, който всяка сутрин се буди с мисълта как ли ще го прецака този ден животът. Поне най-сетне беше успял да заплоди жена - с момченце, според бъдещата майка, - но Гилър беше убеден, че участието му се е изразявало в това да държи очите си затворени. Приятелката му можеше да се нарече непривлекателна, но само ако човек не беше виждал други просто непривлекателни жени, да не говорим за привлекателни. А съдейки по пепелниците, пръснати из цялата къща, миризмата на дрехите и цигарата в дясната ѝ ръка, детето, ако оцелееше до раждането си, щеше да стане Марлборо Мен.
Гилър беше проучил надлежно Мълис, преди да го потърси лично, и знаеше името на бившата му съпруга, домашния ѝ адрес, двете ѝ работни места и училището на сина ѝ - или „сина“ ѝ, както вече възприемаше той Даниел Уийвър. Нужно му беше обаче потвърждение на историята, която му бе разказала Кони Уайт: че Холи Уийвър не би могла да е заченала детето, което наричаше свое. Затова сега Гилър седеше на ожулена масичка в кухня, смърдяща на мас и варени зеленчуци, в къща, която се нуждаеше от сериозно почистване или, най-добре, изпепеляващ пожар.
Мълис седеше прегърбен срещу Гилър и държеше в ръка визитката му, която го представяше като Маркъс Лайт, служител на Отдела за закрила на децата и семействата към Департамента за здравеопазване и социална политика. Гилър разполагаше с множество такива: някои си беше направил сам, а други, като тази, бяха просто чужди визитки, които беше запазил или откраднал. Мълис и приятелката му дори не поискаха да видят служебна карта. Визитката беше достатъчна, за да го пуснат в дома си - е, тя и уверението му, че не само ведомството няма никакви забележки към тях, но и може дори да получат помощ, ако отговорят на някои въпроси.
Гилър не спираше да се удивлява колко лековерни могат да бъдат хората.
Мълис беше метър и седемдесет и два висок; слаб, но не мършав, като че ли сглобен от парчета тел. Някога вероятно бе минавал за хубавец, преди разочарованието да го разяде.
- Споменахте за помощи - каза приятелката му, чието име беше Таня. За да няма съмнения по въпроса, беше го татуирала на опакото на лявата си длан, оградено със сърчице. На дясната имаше същото сърчице с името на партньора ѝ.
- Помощ - поправи я Гилър. - Упълномощен съм да предложа финансова награда на всеки, спомогнал за разкриването на измами.
- Какви измами? - попита Мълис.
- В случая, свързани с подаване на невярна информация за издаване на удостоверение за раждане.
Таня погледна към Мълис.
- Да познаваме някого? - ухили се тя, но той не се хвана.
- Млъквай.
- Майната ти, няма да ми казваш да млъкна.
Но все пак млъкна.
Гилър се покашля.
- Мистър Мълис, фактът че съм тук, означава, че вече съм запознат с характера на измамата. Освен това трябва да ви предупредя, че както мога да ви предложа награда за сътрудничеството, така и съм длъжен да разглеждам укриването на информация като престъпление. Това е много сериозен въпрос. Фалшифицирането на удостоверение за раждане е тежко престъпление и води със себе си съответните правни последици. Не става дума само за глоба: в зависимост от характера и тежестта на престъплението може да се стигне до пет години затвор или повече, ако се окаже, че детето е било изложено на риск.
Мълис остави картичката на масата и леко я побутна към Гилър.
- Не знам нищо за никакви измами.