Жената от леса [bg]

- Естествено, че сте прав. Като изключим това, какво мога да направя за вас?

- Били ли сте някога в Индиана?

- Не.

- А искали ли сте да отидете?

- Не особено.

- Тогава може би ви спестявам разкарването, защото в момента съм там.

Паркър чу шумолене на хартия.

- В Кадилак ли?

- Познахте от първия път.

- Ерол Доби.

- И Естер Бакмейър, които може би са препратили неизвестната жена...

- Карис, според мъжа, който се е свързал с Кастин.

- ... към Маела Ломабрди.

- Покойната Маела Ломбарди - поправи го Кориво. -Денталният анализ потвърди самоличността ѝ. Не се наложи да молим племенницата да разпознае тялото след престоя му във водата.

- Причина за смъртта?

- Не е удавяне. Днес сутринта говорих с медицинските експерти. При потъването Ломбарди е била вече мъртва, но за момента не знам нищо повече. Забелязахме сравнително прясно убождане на едната ръка, така че ще чакаме резултатите от токсикологията. Сега сте вие: имате ли да ми кажете нещо или търсите услуга?

- Търся услуга, но ще има полза и за вас. Възнамерявам да посетя полицейското управление в Кадилак. Ако се наложи, ще потвърдите ли надеждността ми пред колегите си?

- Хм...

- Не слушайте Уолш. Той ми е кисел за много неща.

- Все пак „хм“.

- Може би все пак ви се иска лично да посетите Индиана, но нека ви предупредя, че двупосочният билет е доста скъп, а тук няма какво особено да се види, освен ако не сте фен на НАСКАР. Хайде, Кориво: ако не разкарването, ще ви спестя поне малко проучвания.

- Добре, добре. Но ще ни информирате за всичко, което научите, и няма да ядосвате никого.

- Хм...

- Много смешно.

Паркър ѝ благодари и затвори.

Полицейското управление в Кадилак беше организирано по почти същия начин като това в Кейп Елизабет: четиринайсет служители, от които петима патрулни полицаи и един детектив. Приемната работеше от осем сутринта до пет следобед всеки ден, а извън тези часове телефоните препраща директно към регионалната диспечерска служба. Тя разполагаше с четирима дежурни полицаи и четирима дежурни чиновници през уикендите, като в момента имаше по едно свободно място и за двете позиции. Паркър знаеше всичко това, защото беше написано на едно голямо табло, а той имаше половин час на разположение, за да се запознае с детайлите, докато чакаше шефа да се върне от ангажимента си навън, който, както се оказа, се състоеше в късна закуска в „Сънисайд Дайн Ин“, и това вероятно не беше първата му закуска за деня, съдейки по напрежението върху копчетата на униформената му риза. Името му беше Дуайт Хилик и след като Паркър му представи повода за посещението си, прояви предпазлив интерес.