Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Няколко минути след началото на мелето обаче още един от тима на Закрилниците се притекъл на помощ на сподвижниците си, прилагайки заучения модел, а горе-долу по това време на мястото пристигна патрул с Фон Есен и Адолфсон. Заради летния недостиг на персонал в полицията се наложи двамата да облекат униформи и да отслужат нощно дежурство по улиците на града. Пръв от колата изскочи Адолфсон. Никой не разбра какво точно стана, но само след половин минута двамата полицаи разтърваха побойниците, а Адолфсон повали двамата най-активни на земята.
— Млъквайте! — нареди той. — А останалите да стоят мирно, за да може колегата да ви преброи.
След още петнайсет минути посредничество и след като записа имената на всичките шестима младежи от чужд произход и на четирима Закрилници, Адолфсон разтури сбирката.
— Вие тръгнете нататък — обърна се той към младежите и посочи на север към квартал Далбу — най-безопасното решение, защото там живееха предимно имигранти.
— А вие поемете в противоположната посока — нареди Фон Есен на Закрилниците и посочи към болницата.
— Нали трябва да патрулираме из центъра? — възрази един от доброволците. — Какво ще търсим на юг?
— Предлагам да обикаляте — дипломатично отвърна Фон Есен. — Как е носът?
Единственият от участвалите в ръкопашния бой, който пострада по-сериозно, беше от групата на Закрилниците. Негов колега му разбил по погрешка носа, а в разгара на юмручните схватки клетникът попаднал в ръцете на Адолфсон, който тутакси го проснал на земята, та човекът си натъртил гърба и тила.
— Ако искаш, ще те закараме в болницата или вкъщи — предложи Адолфсон. — В колата имаме аптечка. Наведи си главата назад и дишай спокойно.
— Сигурно си даваш сметка, че и на нас никак не ни е лесно — опита се да заглади положението Фон Есен и подаде компрес на ранения Закрилник. — Как да различиш кой е добър и кой е лош, докато всичките са на кълбо?
Пострадалият Закрилник го разбираше прекрасно. Заяви, че няма намерение да се оплаква от никого. За нищо на света не би подал жалба срещу тийнейджъра, който по погрешка го ударил по носа, или срещу полицай Адолфсон, който само се опитал да му помогне.
— Малко кръв от носа не е болка за умиране — усмихна се смело Закрилникът. — Стана дребно недоразумение.
44
Следствената работа вървеше точно по план. Особено изземването на ДНК проби вървеше много обещаващо и дори Бекстрьом беше склонен да преживее някоя несполука. Биологичният материал от щипката сдъвкан тютюн и от окървавената кърпичка не съвпадна с ДНК профила на убиеца. Единствената горчива жилка в тази чаша, пълна със сладък детективски еликсир, дойде от Националната научно-техническа лаборатория в Линшопинг. Оттам изпратиха информация за Бенгт Карлсон. Към картона му киселият и преуморен лаборант бе добавил въпрос към колегите си от Векшо дали могат да четат: „Както вече стана ясно от предишната справка, ДНК профилът от този картон не съвпада с ДНК профила на извършителя в настоящото разследване.“
За нещастие, Улсон случайно се намираше близо до факса, когато съобщението се получи. Той го занесе на Адолфсон и го помоли да го впише в компютърната база данни заедно с всички справки, които се получат.
— Името на поръчителя е скрито. Имаш ли представа за кого са тези данни? — попита любопитно Улсон, защото споменът за тайната му солова акция с Клаесоновата ябълкова огризка още му беше съвсем пресен.
— За онзи нещастник Бенгт Карлсон. Дето членува в онази инициатива — отвърна Адолфсон.
— Но кой, за бога, е забъркал името му в тази история? — възнегодува Улсон.
— Говори с Бекстрьом. Той трябва да знае — сви рамене Адолфсон. — Аз ще го въведа по азбучен ред. Под буквата „К“ като Кале и Карлсон — уточни той.
Улсон веднага отиде в кабинета на Бекстрьом и му зададе същия въпрос: на кого е хрумнала безумната идея да проверява ДНК-то на Бенгт Карлсон? Според Бекстрьом отговорът на този въпрос бил съвсем елементарен. Дори един бърз поглед в регистрите бил достатъчен и за цивилен гражданин да разбере, че ще допуснат огромна грешка, ако не проверят такива като Карлсон. Понеже днес Улсон го улучи в много дипломатично настроение, Бекстрьом съвсем съзнателно избягна израза „провинциални ченгета“, така щекотлив за провинциалните ченгета, макар че дори провинциално ченге като Улсон би следвало да схване, че обикновените цивилни граждани — за разлика от провинциалните ченгета, — за щастие, нямат право да се месят в делата на професионалните полицаи.