Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
Улсон също се опита да покаже сговорчивост. Според него подозренията срещу Карлсон били напълно безпочвени. След последната си присъда Бенгт Карлсон доброволно и по своя инициатива се включил в изключително успешен проект на болница „Санкт Сигфрид“ за извънинституционална рехабилитация. С помощта на съвременна научна техника за поведенческа модификация специалистите от здравното заведение се опитали да променят поведенческия модел у мъже, извършващи системно насилие над жени, и именно Карлсон се оказал най-успешният им пациент. Той се преобразил и станал неузнаваем. От свит юмрук Бенгт Карлсон се превърнал в разтворени обятия и вече от много години се изявявал като един от най-активните в обществените акции, целящи бившите насилници на жени да се върнат към нормалния си живот без агресия.
— Разбирам защо ти е трудно да го приемеш, Бекстрьом, но в момента Бенгт Карлсон е най-любвеобилният човек на света. Той просто иска да прегърне целия свят — заключи Улсон.
— Разбирам, Улсон — кимна Бекстрьом. „Но явно Карлсон е пропуснал Линда.“
— Искам да чуя какво мислиш ти по въпроса — сериозно подхвана Улсон. — Бъди откровен.
— Вълкът козината си мени, но нрава — никога — отвърна Бекстрьом с доволна усмивка.
За жалост, и колегата Левин напоследък се държеше все по-странно, макар от него, като служител в Главна дирекция „Криминална полиция“, да се очакваше по-адекватно поведение. Левин неочаквано започна да обикаля колегите и да им задава странни въпроси, а това според Бекстрьом криеше опасност от изпадане в структурни главоблъсканици.
Левин първо проведе дълъг разговор с Рогершон за майката на Линда, не толкова за самата жертва. Поинтересува се къде са живели майката и дъщерята, след като преди десет години са се върнали от САЩ.
— Според показанията й двете са живели на един и същ адрес през цялото време — обясни Рогершон. — Какво странно има в това?
— Ще попитам и Сванстрьом — каза Левин, който беше много дискретен по отношение на личния си живот и никога не би я нарекъл „Ева“ пред други мъже и в нейно отсъствие.
— Попитай я, Левин — насърчи го Рогершон и се ухили. — Попитай Сванстрьом. Има ли друго? — попита той и погледна демонстративно ръчния си часовник.
Левин имаше и още една молба към Рогершон: да се обади на майката на Линда и да й зададе един уточняващ въпрос.
— Според мен ти си най-подходящият човек за тази задача, Рогершон. Все пак вече я познаваш — обясни Левин.
— Какъв е въпросът? — напомни Рогершон. — Какво те интересува?
— Попитай я дали е имала куче.
— Куче? Интересува те дали е имала куче? Конкретна порода ли визираш, или питаш за куче въобще?
— Просто ми хрумна — уклончиво отвърна Левин. — Обади се и я попитай дали някога е гледала куче.
— Питам се защо ли се интересува точно от този въпрос — каза Бекстрьом, докато двамата с Рогершон разпускаха в хотелската му стая в очакване на уикенда. — Дали не е изпушил? Левин винаги е бил страшен чешит. За толкова години не съм го виждал нито веднъж да пие бира.
„Какво общо има някакъв си помияр? — питаше се наум той. — Майната му!“
— Може да си е ударил главата в леглото, докато е клатил колежката Сванстрьом — пошегува се Рогершон и сви рамене.
— Имала ли е куче? — попита Бекстрьом, който пак се сети за въпроса на Левин. — Майката на Линда, имам предвид.
— Не — отвърна Рогершон. — Никога не е гледала куче. Не обичала нито кучета, нито котки. Линда имала някакъв кон, но в имението на баща си. Друго не открихме.
Въпреки непрестанните вмешателства на провинциалното ченге Бенгт Улсон, въпреки структурните недоразумения на Ян Левин и въпреки хитростта на ноторно известния побойник Бенгт Карлсон, успял някак да заблуди такива като Улсон, прекрасното настроение на Бекстрьом не се помрачи през целия уикенд. А в понеделник сутринта дори започна да пее под душа:
— Ще взема проба от целия свяааат! О, да, мамче! Ще взема от теб, ще взема от мен! — тананикаше Бекстрьом, докато студената вода обливаше дебелото му туловище.
Той старателно насапуниса подмишниците си и други потайни телесни кътчета, за да предотврати появата на неприятна миризма през деня.