Последната одисея [bg]

11:31

Четирийсет и осмият Муса се наслаждаваше на полагащите му се привилегии — не само като посланик, но и заради ранга му сред апокалиптите. Седеше пред останките от късната закуска, състояща се от хайвер от белуга с препечен хляб, яйца и черни трюфели. Чиниите и приборите бяха от сребро и злато.

През годините беше използвал официалната си роля в турското правителство, за да източва милиони от страната си, от военните и от онези, които търгуваха със Съединените щати. От апокалиптите с техните почти безкрайни глобални финансови ресурси черпеше средства за лични облаги, като в същото време създаваше собствена армия, която да служи на каузата му.

Фират знаеше, че седящият срещу него мъж прави същото. Сенатор Каргил също имаше свои амбиции. И той беше източвал пари на апокалиптите за кампаниите си — след прилежното им изпиране, естествено. Фират не завиждаше на Каргил заради неговия дял от богатствата, нито заради стремежите му. Всъщност, ако този човек станеше някога президент, това само щеше да подсили позициите на Фират като посланик и в същото време щеше да послужи на апокалиптите.

Каргил допи чашата си сира и погледна златния си часовник „Патек Филип“.

— Трябва да се върна в комуникационната зала. Предобедната почивка на срещата на върха на ЕС скоро ще свърши. Аз трябва да ръководя обедното заседание за икономическото развитие на страните от бившия Източен блок.

Фират стана и махна към вратата на апартамента си, който заемаше цялото горно ниво на суперструктурата на яхтата.

— Разбирам.

— Колкото до търсенето по испанския бряг, вероятно ще мога да остана тук не повече от ден. По някое време ще се наложи да се върна в Хамбург, за да се срещна лице в лице с някои хора. — Той сви рамене. — А и мисля, че направих всичко по силите си да мотивирам Елена.

Фират кимна леко.

— И ние определено разполагаме с необходимите инструменти, за да я поддържаме мотивирана.

— Но все пак настоявам тя да не пострада. — В очите на Каргил проблесна неизречена заплаха. — Това също е ясно, нали?

Фират настръхна, но се овладя и отново кимна.

— Разбира се.

Вътрешно кипеше. За да се успокои, си представи всевъзможните изтезания, които беше замислил за жената. Последното щеше да е да я остави с Кадир за една нощ. Но първо щеше да изкопчи всичко, което можеше, от дъщерята на сенатора. След това, след края на изтезанията, морето щеше да отмие престъпленията му заедно с тялото й. И щеше да каже, че сама е отнела живота си.