Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- И оттогава си мисля… може би е време да направя като теб. Сега татко отново има работа и си мислех… защо и аз да не покажа, че съм способна на нещо.
- Ще трябва да си платиш.
- Знам. Спестявах.
- Вероятно ще е малко повече, отколкото си успяла да спестиш.
- Мога да кандидадствам за стипендия. Или заем. А и имам достатъчно да изкарам известно време.Запознах с една жена, член на парламента, каза ми, че имала връзки в някаква агенция, която може да помогне. Даде ми визитката си.
- Чакай малко!- Катрина се извъртя в стола си. - Нещо не разбирам.Мислех, че искаш да останеш с Уил. Нали смисълът на всичко беше да го опазиш жив и да продължиш да работиш за него.
- Така е, но… - Вперих очи в тавана.
- Но какво?
- Сложно е.
Тя стана от стола си и отиде да затвори вратата.С нисък глас, за да не я чуе някой отвън.
- Мислиш, че ще изгубиш битката? Мислиш, че той ще…
- Не - отвърнах бързо. - Е, поне се надявам.Имам планове. Големи планове. Ще ти покажа след малко.
- Но… Изпънах нагоре ръце и преплетох пръсти.
- Но аз харесвам Уил. Много.
Тя ме изгледа. Лицето й беше замислено
- По дяволите.
- Недей да…
- Е, това вече… - промърмори тя.
- Знам. - Свалих си ръцете.
- Искаш работа. За да може…
- Така ми казаха другите квадриплегици. Тези,с които си говоря в чатрумовете. Не можеш да си и двете. Не можеш да си домашна асистентка и… - Вдигнах ръце и закрих лицето си.
Усещах погледа й върху себе си.
- Той знае ли?
- Не. Не съм сигурна, че и аз знам. Просто…-Хвърлих се върху леглото по корем. Миришеше на Томас.С лек допълнителен мирис на кетчуп. - Не знам какво да мисля. Знам само, че през повечето време предпочитам да съм с него, вместо с когото и да било другиго.
- Включително Патрик. И изведнъж я осъзнах с пълна сила. Истината, която не
смеех да си призная.
Почувствах как бузите ми пламват.
- Да - казах на юргана. - Понякога.
- По дяволите! - възкликна тя след ми мислех, че аз съм тази, която обича да вота.
Легна до мен и се загледахме в тавана. Чувахме как долу дядо си тананика едва чуто на фона на шума от Томас, който си играеше с някаква кола с дистанционно и я блъс-каше по перваза на пода. Поради някаква необяснима при-чина очите ми се насълзиха. След минута почувствах как ръката на сестра ми се увива около мен.
- Ти си луда жена, знаеш ли - рече и двете избухнахме в смях.
- Не се тревожи - казах и си избърсах лицето. - Няма да направя нищо глупаво.
- Добре. Защото колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че е заради напрежението. Не е истинско, идва от драмата.
- Какво?
- Ами все пак става въпрос дали ще живее, или ще умре, а ти споделяш живота му всеки ден, споделяш странната му тайна. Няма начин това да не доведе до някаква измамна близост. Или придобиваш комплекс ала Флорънс Най-тингейл*.
- Повярвай ми, изобщо не е това. Продължавахме да лежим и да гледаме в тавана.
- Но е малко откачено - да се влюбиш в човек, който
не може… не може да ти отвърне. Може просто да е пани-
ческа реакция на това, че с Патрик най-сетне заживяхте заедно.
- Знам. Права си.
- А и двамата сте гаджета от сума време. Няма начин да не се увлечеш по някой друг.
- Особено когато Патрик е вманиачен на тема маратон.
- А и Уил може да престане да ти харесва. Нали пом-ниш, веднъж ми каза, че е задник.
- Още си го мисля понякога.
Сестра ми взе книжна кърпичка и попи сълзите ми. После ме потупа с палец по бузата.
- Идеята за университета обаче е добра.Защото…нека не си затваряме очите - независимо дали Уил ще вдигне бялото знаме или не, пак ще имаш нужда от добра работа.
Едва ли искаш вечно да си домашна асистентка.
- Уил няма да вдигне бялото знаме, както се изразяваш. Всичко ще е… наред.
- Разбира се.
Мама викаше Томас. Чувахме я как си тананика в кух-нята: Томас. Томтомтомтом Томас … Трина въздъхна и потърка очи.
- Ще се прибираш ли при Патрик тази нощ? - Да.
- Искаш ли да пийнем набързо в “Далматинеца” и да ми разкажеш за твоите планове за пътуването? Ще помоля мама да гледа Томас. Хайде, можеш да почерпиш, щом имаш достатъчно да си платиш университета.
Беше десет без четвърт, когато се прибрах у Патрик.
Изненадващо, но плановете ми за почивката получиха пълното одобрение на Катрина. Тя дори не каза обичайното си: „Да, но би било по-добре, ако…” По някое време дори се запитах дали не се старае да е мила с мен, след като очевидно съм превъртяла. Но тя продължаваше да казва неща от сорта: „Не мога да повярвам, че си открила всичко това! Направи му повечко снимки, докато скача с бъ-джито”. И „Представяш ли си лицето му, когато му кажеш за скока с парашут? Ще е страхотно!”