Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
ако току-що си се нанесла при приятеля си.
Усмихваше се, докато го казваше, но усмивката й беше пресилена и двамата с Уил разбрахме, че вероятно е имало сериозен разговор.
Всъщност не можех да виня човека. И на мен нямаше да ми е приятно, ако гаджето ми изкара цяла нощ с някой тип - пък бил той и с увреждане. При това не беше видял как я гледа Уил.
Този следобед не правихме нищо особено. Луиза из-празни раницата на Уил и отвътре се показаха хотелски шампоани, балсами, миниатюрен комплект за шиене и шапка за баня - всичко, което бе успяла да докопа, (“Не се смей - промърмори. — При тия цени Уил плати за цяла коз-метична фабрика.”) Изгледахме един японски анимациионен филм, който според Уил бил идеален за махмурлии - аз исках да съм наблизо, отчасти за да следя кръвното му и отчасти за да видя реакцията му, когато обявих, че ще
гледам филма с тях.
- Наистина ли? - възкликна той. - Харесваш Миядзака?
Веднага усети, че не прозвуча добре, и се поправи: щяло страшно да ми хареса, страхотен филм и тъй нататък.Но видях каквото исках. От друга страна, се радвах за него.Толкова дълго се беше занимавал само със собственото си състояние, горкият човек.
И тъй, изгледахме филма. Спуснахме щорите, свалихме телефона от поставката и изгледахме този странен анима-ционен филм за едно момиче, което се озовава в паралелна вселена с всякакви странни същества, за половината от
които човек не може да каже добри ли са или лоши. Лу седеше точно до Уил, подаваше му питието и в един момент му избърса окото, когато нещо влезе в него. Всъщност бяха много сладки, макар че някаква част от мен се чудеше докъде за бога, ще доведе това.
А после, когато Луиза вдигна щорите и направи чай за всички, двамата се спогледаха като хора, които се чудят дали да ме посветят в тайната си, и накрая ми казаха, че ще заминат някъде. Десет дни. Още не било сигурно къде, но вероятно щяло да е някъде далеч и на хубаво място. Бих ли приел да отида с тях и да помагам?
Иска ли питане!
Момичето заслужаваше да му сваля шапка. Ако преди четири месеца някой ми беше казал, че ще заведем Уил на почивка далеч оттук - всъщност, че изобщо ще успеем да го изведем от тази къща, - щях да реша, че нещо му хлопа. Аз обаче ще си поговоря с нея за медицинските нужди на Уил, преди да тръгнем. Не можем да си позволим нова издънка, ако сме някъде на майната си.
Дори казаха на госпожа Т., когато се отби; Луиза тъкмо си тръгваше. Уил й го съобщи нехайно, сякаш ставаше дума за обикновена разходка до замъка.
Казвам ви, много бях доволен! Този скапан покерсайт ми беше “глътнал” всичките пари и изобщо не планирах почивка. Даже простих на Луиза, задето бе послушала Уил и не му беше сменила катетъра. А й бях бесен, повярвайте! Тъй че всичко изглеждаше страхотно и аз си подсвирквах,
докато се напъхвах в якето, предвкусвайки бели пясъци и синьо море. Даже си помислих, че може да успея да се отбия у дома, в Окланд.
И тогава ги видях - госпожа Трейнър стоеше на задна-та врата, а Лу се канеше да си върви.Не знам какво си бяха
казали, ала и двете изглеждаха мрачни. Дочух само последното изречение, но то ми беше достатъчно.
- Надявам се, че знаеш какво правиш, Луиза.
Двадесета глава
- Какво?
-Какво? - Бяхме на хълмовете край града, когато му казах. Патрик беше по средата на 25-километровия пробег и искаше да го следвам с велосипед, за да засичам времето му.И тъй като в колоезденето ме бива колкото и в ядрената физика, това ми струваше страшно много пот и залитане, съпрово-дени от недоволни възгласи от страна на Патрик.Всъщност той поиска да пробяга трийсет и пет километра, но му за-явих, че задникът ми няма да издържи, а и някой трябваше да направи седмичното пазаруване, след като се приберем у дома. Пастата за зъби бе свършила, както и кафето.Раз-бира се, кафе пиех само аз. Патрик беше на билков чай.
Когато изкачихме хълма Шийпкоут, вече пухтях и кра-ката ми тежаха като олово, но въпреки това реших да из-плюя камъчето. Помислих си, че до къщи има още петнайсет километра — достатъчно време да си оправи настроението.
- Няма да дойда на „Екстрийм Вайкинг”. Патрик не спря, но доста намали ход. Извърна се да ме
погледне, като краката му продължаваха да се движат под него, и изглеждаше толкова шокиран, че самата аз едва не се блъснах в едно дърво.
- Какво? Защо?
- На работа съм… Той отново затича и набра скорост. Вече слизахме от
билото на хълма и аз трябваше да стегна пръсти около спирачките, за да не го подмина.
- И кога го разбра? - Върху челото му бяха избили капчици пот, сухожилията на прасците му изпъкваха.Не можех да ги гледам дълго, защото започвах да криволича.