Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Аз преглътнах.
- Окей.
За момент Патрик изглеждаше така, сякаш бе забравил
за какво сме тук.После хукна отново и го гледах как изчезва по пътя пред мен.Главата му беше вдигната високо,
краката гълтаха пътя под него.
Бях отправила запитването в деня, в който се върнахме от сватбата.
“Може ли някой да ми препоръча добро място за забавление на квадриплегици? Търся нещо, което би
могъл да прави и здрав човек, нещо, което да накара депресирания ми приятел да забрави за известно време, че животът му е ограничен в някои отноше-ния. Не знам точно какво търся, но приемам всякак-ви предложения. Спешно е. Пчеличката” Когато влязох в сайта, зяпнах невярващо в екрана .Има-ше осемдесет и девет отговора. Движех се нагоре-надолу по екрана и отначало не бях сигурна дали всички се отна-сят до моето питане. После хвърлих поглед към останали-те компютри в библиотеката - отчаяно ми се искаше някой от ползвателите им да вдигне очи към мен, за да му кажа. Осемдесет и девет отговора! На един-единствен въпрос!
Имаше разкази за бънджи скокове, за плуване и за пла-ване с кану, дори за яздене с помощта на специално прис-пособление. (Когато изгледах прикаченото видео, съжалих, че Уил не понася коне. Беше невероятно.)
Имаше плуване с делфини и подводно гмуркане с прид-ружители. Имаше плаващи колички, с които можеш да ходиш на риба, и специални велосипеди за квадриплегици, с които да се движиш по неравна местност.Някой от хо-рата бяха изпратили снимки или видео, които документи-раха участието им в тези занимания. Част от рях, сред които бе и Ричи, помнеха предишните ми писма и искаха да знаят как е той.
“Новините май са добри. По-добре ли се чувства?”
Написах бърз отговор:
“Може би. Но много се надявам на тази почивка.”
Ричи отвърна:
“Ако имате достатъчно пари, възможностите са
безброй.”
Една от жените в сайта написа:
“Моля те, изпрати няколко снимки как скача с бънджи. Обичам да гледам лицата им. когато са с главата надолу!”
Обичах ги - тези квадриплегици и техните домашни асистенти - заради куража, отзивчивостта и въображението им. Тази вечер прекарах два часа да записвам предложенията им, да проследявам линковете към сходни сайтове, дори говорих с неколцина в чатрумовете. Когато си тръгнах, вече имах дестинация: щяхме да отидем в Калифорния, в ранчото „Четирите завоя” - според рекламата то предлагаше специализирана помощ „по начин, който те кара да забравиш, че изобщо се нуждаеш от такава”. Самото ранчо - ниска дървена постройка, разположена сред гората близо до Националния парк Йосемити - бе създадено от бивш каскадьор с гръбначно увреждане, а онлайн книгата за посетители беше пълна с благодарни клиенти -всички се кълняха, че мястото е променило начина, по който възприемат както уврежданията си, така и самите
себе си. Поне шестима от участниците в чатрума бяха хо-дили там и всички казваха, че това е преобразило живота им.
Ранчото беше пригодено за инвалидни колички и при-тежаваше всички удобства на луксозен хотел. Имаше вън-шни бани с дискретни повдигащи устройства и специалис-ти масажисти.Имаше квалифициран медицински персонал и киносалон с места за инвалидни колички до нормалните седалки.Имаше също топла вана на открито, където можеш
да седиш и да се любуваш на звездите. Щяхме да прекара-
ме една седмица там, а после няколко дни на крайбрежи-ето, в хотелски комплекс, където Уил щеше да плува и да се наслаждава на красотата на скалистите брегове.Но най-хубавото бе, че измислих какво да е върховното пре-живяване по време на почивката, нещо, което Уил нямаше да забрави никога - скок с парашут с помощта на инструк-тори, обучени да скачат заедно с квадриплегици.Имаха специална екипировка, с която щяха да привържат Уил към себе си (най-важното бе да се обезопасят краката, за да не полетят коленете му нагоре и да го ударят в лицето.)
Щях да му покажа брошурата за ранчото, но нямаше да му издам това. Просто щях да го заведа на мястото и щях да гледам как го прави. През тези няколко скъпоценни ми-нути Уил щеше да е безтегловен и свободен. Щеше да из-бяга от ужасната количка. Щеше да избяга от гравитацията.
Разпечатах цялата информация и оставих листа със скока най-отторе. Винаги, когато го погледнех, чувствах как се изпълвам с възбуда - както от мисълта за първото ми пътешествие, така и от мисълта, че може би разковни-
чето е в него.
Може би това бе нещото, което щеше да промени реше-
нието на Уил.
На следващата сутрин показах на Нейтън какво съм открила. Двамата се бяхме навели над кафетата си в кухня-та, сякаш вършехме нещо тайно, но в рамките на задълже-нията ни. Той прегледа листовете, които бях разпечатала.