Аз преди теб

Така и не стигнахме до корените на онова, което бе накарало Луиза да се премести - Уил просто каза „семейни проблеми”, - но иначе момичето бе като пчеличка. Когато не се грижеше за Уил, постоянно вършеше нешо: чистеше, переше, търчеше до разни туристически агенции и в библиотеката. Бих я забелязал навсякъде в града,защо-то се открояваше. Никой друг не носеше толкова ярки дрехи - сякаш идваше от тропиците - къси рокли, обшити с мъниста, и странно изглеждащи обувки.

Трябваше да кажа на Камила, че Луиза вдъхва живот на къщата. Но вече не мога да правя такива заключения пред

нея.

Уил явно й бе предложил да използва компютъра му,

но тя отказа, предпочитала да ползва тези в библиотеката.

Не знам дали защото се боеше да не решим, че се възполз-

ва, или защото не искаше той да гледа какво върши. Каквато и да бе причината, Уил изглеждаше малко по-

добре, когато тя бе наоколо. Няколко пъти чух разговори-

те им - достигаха до мен през отворения ми прозорец, и съм сигурен, че чух Уил да се смее. Говорих с Бърнард Кларк, просто да разбера дали е доволен от работата, и той ми обясни, че в момента положението било малко сложно, понежее дъщеря му се разделила с дългогодишния си при-ятел и сега у тях вкъщи много неща били променени. Спомена още, че тя кандидатствала за някакъв подготвилен курс, искала да продължи образованието си. Реших да не казвам на Камила за последното. Не исках да си мисли какво би могло да означава. От Уил знаех, че Луиза си падала по модата и разни такива. Със сигурност беше приятна за окото и имаше чудесна фигура - но честно казано, не ми се вярваше някой да иска да купи нещата, кои-