Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
Ако някой ни беше наблюдавал в кръчмата, вероятно щеше да си помисли, че сме две приятелки, които доста се
харесват.
Все още размислях върху това, докато влизах на пръсти
в апартамента. Отвън беше тъмен и се чудех дали Патрик не си бе легнал рано, като част от интензивните му трени-ровки. Оставих чантата си на пода в коридора и отворих вратата на дневната, леко ядосана, че не се беше сетил да остави светната лампа.
И тогава го видях. Седеше на масата, подредена за два-ма, в средата й проблясваше свещ. Щом затворих вратата
след себе си, той се изправи. Свещта беше изгоряла напо-
ливина.
- Съжалявам - каза той. Погледнах го изненадано.
- Държах се като идиот. Ти си права. Работата ти е само за шест месеца, а аз се държах като дете. Би трябвало да се гордея че вършиш нещо толкова важно и го приемаш толкова сериозно. Просто бях малко… объркан. Така че съжалявам. Наистина. Протегна ръка. Аз я поех.
- Хубаво е, че се опитваш да му помогнеш. Това заслужава възхищение.
- Благодаря ти. - Стиснах ръката му.
Когато заговори отново, беше след кратка пауза, за да си поеме дъх - сякаш успешно бе изнесъл предварително подготвена реч.
- Приготвих вечеря. Боя се, че пак е салата. — Протегна се край мен, бръкна в хладилника и извади две чинии. -Обещавам да те заведа на ресторант, щом „Екстрийм Вай-кинг” приключи. Или като мина на въглехидратна диета. Просто аз… - Той изду бузи. - Май напоследък не ми остава време да мисля за друго. Сигурно това е част от проблема. И ти си права. Няма причина да идваш с мен. Това е моето хоби. Твое право е да избереш работата си.
- Патрик… - подех аз.
- Не искам да споря с теб, Лу. Прощаваш ли ми?
Очите му бяха напрегнати и миришеше на одеколон. Осъзнах тези два факта с тежест в сърцето.
- Хайде, седни - подкани ме той. - Да хапнем, а после… не знам.Да се забавляваме.Да говорим за нещо друго. Не за бягане. - Изсмя се малко пресилено.
Седнах и се загледах в масата.
После се усмихнах.
- Много си мил - промълвих.
Патрик наистина знаеше 101 начина за приготвяне на пуешки гърди.
Хапнахме от зелената салата, от салатата с паста, от тази с морски дарове, както и от салатата с екзотични плодове, която той бе приготвил за десерт, и аз пих вино, докато той се придържаше към минерална вода. Отне ни доста време, но накрая все пак се поотпуснахме.Пред себе си имах един Патрик, какъвто не бях виждала напоследък. Беше забавен, грижовен. Ужасно внимаваше да не каже нещо за бягане или маратон и се засмиваше, щом забеле-жеше, че разговорът върви натам. Усетих как стъпалата му докоснаха моите под масата, краката ни се преплетоха и тежестта в гърдите ми започна бавно да изчезва.
Сестра ми беше права. Животът ми бе станал странен и ме отдалечаваше от всички, които познавах: състоянието на Уил и тайните му ме бяха погълнали. Трябваше да се уверя, че не съм си създала измамна представа за нещата. Започнах да се чувствам виновна заради разговора със сестра ми. Патрик не ми позволи да му помогна да раздиг-не масата. В единайсет и петнайсет стана, премести чини-ите и купите в кухненския бокс и се зае да зарежда миял-ната машина. Седях и слушах как ми говори през отворе-ната врата. Започнах да разтривам врата си, за да освободя малко напрежението, което сякаш трайно се бе настанило там.
Притворих очи и опитах да се отпусна, затова минаха няколко минути, преди да осъзная, че разговорът е спрял.
Отворих очи. Патрик стоеше на вратата и държеше пап-ката ми за пътуването. Размаха няколко листа.
- Какво е това?
- Ами… за пътуването. Нали ти казах. Гледах как прелиства онова, което бях показала на сес-
тра си, и се опитва да осмисли програмата,снимките, ка-лифорнийския бряг.
- Мислех, че… - Когато заговори, гласът му звучеше странно задавено. - Мислех, че говориш за Лурд.
- Какво?
- Или…Не знам…Стоук Мандевил*… там някъде. Мис-лех - когато ми каза, че не можеш да дойдеш, понеже
трябвало да му помогнеш, - че е истинска работа. Физио-терапия или лечение с вяра, или нещо подобно. Това прилича на…- Той поклати невярващо глава. - Прилича на
ваканцията на живота ти. - Ами…донякъде е. Но не на моя. На неговия.
Патрик направи гримаса. - О да- - произнесе, поклащайки глава. - Понеже ти
изобщо няма да се наслаждаваш на всичко това. Горещи вани под звездите, плуване с делфини… И „петзвезден лукс”,”двайсет и четири часово обслужване по стаите”. - Той ме погледна. - Това не е работно пътуване. Това е шибан меден месец.
- Не е честно!
- Но е това, нали? Наистина ли очакваш просто да си седя кротко тук, докато ти се развличаш с друг мъж на такава ваканция?