Защото вярваш в любовта

— Да, вярно е — отговори тихо тя. — Колин беше убит от бонапартист. Но никога не съм имала орди любовници. Майкъл ми е годеник. Скоро ще стане мой съпруг. Ужасно съжалявам, че те излъгах, дядо. Преди да дойда тук, бях на мнение, че това е единственият изход, но никога не съм престанала да съжалявам.

— Ти, дяволско изчадие! Ти, малка мръснице! — Лердът стана от стола си и се подпря с треперещи ръце на писалището. Очите му святкаха от гняв и болка. — Само като си помисля, че исках да ти завещая Скоул! Е, можеш да го забравиш. Ти не си ми внучка. — Той притисна ръка към слепоочието си. — Ще… ще заповядам…

Обезпокоена от избухването му, Катрин извика настойчиво:

— Дядо, моля те, успокой се! Ако желаеш да си отида и никога вече да не те посещавам, ще го направя. Само не се разболявай отново!

Лердът не я чуваше. Само отваряше и затваряше уста, неспособен да произнесе нито дума. Изведнъж рухна, падна по лице на писалището и силното, едро тяло се свлече на пода заедно с купчината документи.

— Велики боже! — Катрин заобиколи писалището и падна на колене пред дядо си. Той бе загубил съзнание, лавата половина на лицето му беше неподвижна. — Това е удар!

— Браво на теб, братовчедке — проговори бавно Халдоран. — Не само го разочарова, но и го уби.

Катрин го погледна с диво презрение.

— Ти си не по-малко отговорен от мен, братовчеде. Исках да му кажа истината, но още не бях избрала деня. — Пръстите й напипаха пулса на шията. — Слава богу, жив е! Повикай слугите да помогнат.

Халдоран не стана от креслото си.

— За какво? На Скоул няма лекар. Ако повикаме от сушата, ще дойде след половин ден. Съмнително е дали някой изобщо е в състояние да му помогне.

По дяволите, той беше прав. Тя трябваше да се справи сама. Имаше опит главно с ранени мъже, но много пъти беше виждала в лазаретите пациенти с апоплектичен удар. Трябваше веднага да си спомни как ги лекуваха. Иън Кинлок бе казал, че може да се помогне с пускане на кръв. Но да се направи веднага след удара.

Тя стана и затърси нещо по писалището нещо остро.

— Трябва да му пусна кръв. Намери нещо като легенче.

Халдоран стана и взе от масичката ваза с рози. Хвърли цветята в камината и й подаде съда.

— Вземи това, но те предупреждавам, че само си губиш времето. Дядо ти имаше същия пристъп и миналата година. Тогава оцеля, но вторият винаги е смъртоносен.

— Не непременно. — Молейки се да не сгреши, тя коленичи отново и нави ръкава на дядо си над лакътя. Направи лек разрез и кръвта пръсна толкова силно от раничката, като че изтичаше от артерия.

Клайв отвори кутията на писалището и извади дебела пура.

— Позволяваш ли да запуша, братовчедке?

— Най-добре е да се подпалиш! Защо си толкова безчувствен?

Мъжът намери кутия с кибрит и внимателно запали пурата.

— Какво бих могъл да направя? Защо да се мотая наоколо и да ти се пречкам? Виж какво, братовчедке, искам веднага да те предупредя: нищо не е решено. Мислиш, че си спечелила, защото завещанието е вече променено. — Той всмукна дълбоко ароматната пура. — Лъжеш се. Аз искам острова, искам теб и ще имам и двете.