Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Есперанса обясни, че концептуализирането на разума е дело изцяло на мъжете, което им е позволило да омаловажат дарбите и постиженията на жените. А още по-лошо, то им позволило да изключат женските черти от формулировката на идеалите на разума.
— И, разбира се, до този момент вече, жените вярват в това, което им е определено — подчерта тя. — Жените са научени да вярват, че само мъжете могат да разсъждават трезво и свързано. Все още мъжете носят със себе си товар от незаслужени привилегии, който автоматично ги прави по-висши, независимо от тяхната подготовка или способности.
— Как са изгубили жените своята пряка връзка с познанието? — попитах аз.
— Не са я изгубили — поправи ме Есперанса. — Жените все още имат пряка връзка с духа. Само са забравили как да я използват, или по-точно — са копирали мъжкото състояние, при което тя въобще липсва. В продължение на хилядолетия мъжете са полагали неимоверни усилия жените да я забравят. Вземи Светата Инквизиция например.
Това е било едно систематично прочистване с цел да се изкорени убеждението, че жените имат пряка връзка с духа. Всяка организирана религия не е нищо друго освен една успешна машинация да се поставят жените на по-ниско стъпало. Религиите се позовават на божествен закон, според който жените са по-нисшестоящи.
Гледах я изумена и се чудех как е възможно да е толкова ерудирана.
— От присъщата на мъжете необходимост да властват над останалите и от липсата на интерес у жените да изразят или формулират това, което знаят и начина, по който са го узнали, се е получил най-престъпният съюз — продължи Есперанса. — Благодарение на него от самото си раждане жените биват принуждавани да вярват, че реализацията в живота се изразява в това да имат дом, семейство, деца и да се самоотрекат. Жените биват изключвани от доминиращите форми на абстрактната мисъл и биват обучавани в подчинение. Те така добре са тренирани да вярват, че мъжете трябва да мислят вместо тях, че накрая са се отказали да мислят.
— Жените са напълно способни да мислят — прекъснах я аз.
— Жените са способни да формулират това, което са научили — поправи ме Есперанса. — А то е определено от мъжете. Мъжете определят самата същност на познанието, а от нея са изключили това, което има връзка с женското начало. Или пък, ако е включено, то винаги е в негативна светлина. И жените са приели това.
— Изостанала си десетилетия от съвременността — намесих се аз. — Днес жените могат да вършат всичко, което пожелаят. Те имат достъп до всички центрове на познание и до почти всички професии, упражнявани от мъже.
— Но това е безсмислено, докато нямат опорна система, опорна база — отвърна Есперанса. — Каква полза от това, че имат достъп като мъжете, когато все още са считани за по-нисши същества, които трябва да възприемат мъжко отношение и поведение, за да успеят? Истински успелите са тези, които са се обърнали точно на 180 градуса. Но те също гледат с презрение на жените.
— Според мъжете — продължи тя — утробата ограничава жената както физически, така и умствено. Поради тази причина, макар да имат достъп до познанието, на жените не им е позволено да помагат при определяне на това познание.
— Вземи философията, например — предложи Есперанса. — Чистите мислители. Някои от тях са категорично против жените. Други са по-тактични и признават, че би било възможно жените да са толкова способни, колкото и мъжете, ако не е факта, че жените не се интересуват от интелектуални търсения. А ако го правят, не би трябвало. Защото на жената повече й прилича да е вярна на природата си, а именно: подвластна компаньонка на мъжа, която да се грижи за него и децата му.
Есперанса изказа всичко това с неоспорима убедителност. След няколко мига обаче ме обзеха съмнения.
— Ако познанието не е нищо друго, освен една мъжка конструкция, тогава защо толкова настоявате да ходя на училище? — попитах аз.
— Защото си магьосница и като такава трябва да знаеш какво попада върху теб и как попада то върху теб — отвърна тя. — Преди да отречеш или отхвърлиш нещо, трябва да разбереш защо го отхвърляш.
— Разбираш ли, проблемът е, че в наши дни познанието се черпи единствено от разумното обяснение на нещата — продължи тя. — Но жените имат друга писта, друг път за достигане до познанието, който никога, ама никога не е бил взиман под внимание. Този път може да допринесе към познанието, но това ще е един принос, който няма да има нищо общо с разумното обяснение на нещата.
— А с какво ще се занимава тогава? — попитах аз.