Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
В този момент Есперанса нахлу в стаята и постави върху масата запалена газена лампа. После ме изгледа с немигащи очи, като че ли й беше трудно да фокусира погледа си. Изглеждаше така, сякаш все още е в плен на някаква другосветска тайна, сякаш все още не беше съвсем тук. Постепенно очите й се затоплиха и тя се усмихна, сякаш знаеше, че вече се е върнала от дълъг път.
— Курсовата ми работа! — извиках аз, като видях листите и бележника си, които тя беше хванала под мишница.
Усмихвайки се широко, Есперанса ми подаде записките.
Аз припряно запрелиствах хартиите и се изсмях на глас, като видях множеството страници, изпълнени с точни и подробни напътствия — написани къде на испански, къде на английски — за това как да процедирам с курсовата си работа. Почеркът беше несъмнено мой.
— Всичко е тук — казах развълнувано аз. — Точно както го видях в съня си.
Мисълта, че пак така светкавично мога да напиша и дипломната си работа, без да си давам много зор, ме накара да забравя неотдавнашните си притеснения.
— Няма лесни начини за написване на добра курсова работа — рече Есперанса. — Дори и с помощта на магьос-ничеството. Трябва да знаеш, че без предварителното четене, воденето на записки, писането и преписването, никога нямаше да можеш да разпознаеш структурата и реда на курсовата си работа в своето сънуване.
Кимнах безмълвно. Беше изрекла всичко това с такава неоспорима авторитетност, че не знаех какво да кажа.
— Ами пазачът? — най-после успях да попитам аз. — Професор ли е бил на младини?
Нелида и Флоринда се обърнаха към Есперанса, като че ли трябваше тя да отговори.
— Не бих могла да знам — отвърна тя уклончиво. — Той не ти ли каза, че е магьосник, влюбен в идеите?
Замълча за миг, после меко добави:
— Когато не се грижи за нашия магически свят, както подобава на един пазач, той чете.
— Освен, че чете книги — поясни Нелида, — той чете още и огромен брой научни списания. Говори няколко езика, така че разполага с най-съвременна информация за всичко. Делия и Клара са неговите помощнички. Той ги научи да говорят английски и немски.
— Библиотеката в къщата ви негова ли е? — попитах аз.
— Тя е на всички нас — рече Нелида. — Сигурна съм обаче, че освен Висенте, той е единственият, който е прочел всяка книга по лавиците.
Като забеляза израза на недоверие по лицето ми, тя ме посъветва да не се оставям да бъда заблудена от външния вид на хората в света на магьосниците.
— За да достигнат някаква степен на познание, магьосниците работят дваж по-усърдно от обикновените хора — увери ме тя. — Магьосниците трябва да разбират както обикновения свят, така и магическия. За да постигнат това, те трябва да притежават качества и умения от най-високо ниво — както духовни, така и физически.
Тя ме изгледа с присвити, критични очи, след което тихо се изкиска.
— В продължение на три дни ти работи върху курсовия си проект — обясни тя. — Работи много усилено, нали?
Тя изчака да се съглася, след което добави, че в състояние на будно сънуване аз съм работила върху курсовия си проект дори още по-усилено, отколкото в будно състояние.
— Съвсем не — побързах да й възразя аз. — Всичко стана много бързо и лесно.
Обясних, че просто видях нов вариант на курсовата си работа, насложен върху моя ръкопис, след което преписах това, което видях.
— За да извършиш това, ти е била необходима всичката ти налична сила — заяви Нелида. — Докато си в състояние на будно сънуване, ти си насочила цялата си енергия към една единствена цел. Всичкото ти внимание и усилия са били съсредоточени в това да си завършиш писмената работа. В онзи момент нищо друго не е имало значение за теб. Не си имала никакви други мисли, които да пречат на начинанието ти.
— Когато преглеждаше работата ми, пазачът в състояние на будно сънуване ли е бил? — попитах аз. — Това, което видях аз, същото ли е, което е видял и той?
Нелида се изправи и бавно отиде до вратата. Остана там дълго, взирайки се в мрака, след което се върна на масата. Прошепна нещо на Есперанса, което не можах да чуя, после отново седна.
Есперанса се изсмя тихо, след което каза, че видяното от пазача е различно от това, което аз съм видяла и написала.
— Но не може и да бъде другояче, защото неговите познания са много по-обширни от твоите — рече тя.