Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
Есперанса ме погледна със своите живи, тъмни очи, които някакси караха останалата част от лицето й да изглежда безжизнена.
— Водена от неговите напътствия и съобразно собствените ти способности, ти си видяла как трябва да изглежда курсовата ти работа. Това и си написала.
— В състояние на будно сънуване ние имаме достъп до скрити ресурси, които никога не използваме в нормално състояние — рече Нелида и продължи с обяснението, че в мига, в който съм видяла своята курсова работа, аз съм си спомнила напътствията, дадени ми от пазача.
Като забеляза скептичния израз на лицето ми, тя ми припомни какво беше казал пазачът за моите писания: „Твърде много бележки под линия, цитати и недоразвити идеи“. Очите й излъчваха съчувствие и радост, когато каза, че тъй като съм сънувала и не съм толкова глупава, колкото се правя, аз веднага съм видяла всички връзки и взаимосвързани елементи, които не съм била забелязала дотогава в материала си. Нелида се наведе към мен с палава полуусмивка на устните, в очакване на моята реакция.
— Време е да научиш какво те накара да видиш новия вариант на първоначалния си труд — рече Есперанса, като се изправи на стола и ми намигна, сякаш за да подчертае, че се кани да разкрие основна тайна. — В състояние на будно сънуване ние имаме достъп до прякото познание.
Видях разочарованието в очите й, докато ме изгледа за един дълъг, дълъг миг.
— Не бъди толкова задръстена! — намеси се припряно Нелида. — От будното сънуване досега би трябвало да разбереш, че имаш, както и всички жени, уникалната способност да приемаш познанието пряко.
Есперанса ми даде знак с ръка да мълча и рече:
— Знаеш ли, че една от основните разлики между мъжете и жените е начинът, по който подхождат към познанието.
Нямах ни най-малка представа какво имаше предвид. Бавно и целенасочено, тя откъсна един лист от бележника ми и нарисува две човешки фигури. На едната глава сложи конус и каза, че това е мъж. На другата глава нарисува същия конус, само че обърнат обратно, и каза, че това е жена.
— Мъжете трупат познанието стъпка по стъпка — обясни тя, като посочи с молива фигурата с конус на главата. — Те го достигат, те се катерят към познанието. Магьосниците казват, че мъжете „конусират“ към духа; стремят се като конус към познанието. Този конусовиден процес поставя граници на мъжете докъде могат да стигнат.
Тя повтори очертанията на конуса върху главата на първата фигура.
— Както виждаш — рече тя, — мъжете могат да достигнат само до определена височина. Техният път към познанието свършва в една малка точица — върха на конуса.
Тя остро ме изгледа.
— Сега внимавай — рече тя и посочи с молива си втората фигура, тази с обърнатия конус на главата. — Както виждаш, конусът е обърнат надолу, като фуния. Жените са способни да се отварят директно към извора, или по-точно — изворът ги достига директно чрез широката основа на конуса. Магьосниците казват, че връзката на жените с познанието е обширна. Докато връзката на мъжете е доста ограничена.
— Мъжете са близо до конкретното — продължи тя — и се стремят към абстрактното. Жените са близо до абстрактното и въпреки това се опитват да задоволяват прищевките си с конкретното.
— А защо тогава жените, след като са толкова отворени към познанието или абстрактното, са считани за по-нисшестоящи? — прекъснах я аз.
Есперанса ме погледна с възторжено удивление. Тя бързо стана, протегна се като котка, докато всичките й стави изпукаха, и отново седна.
— Това, че жените са считани за по-нисшестоящи или, в най-добрия случай, че женските черти се разглеждат като допълващи мъжките, е свързано с начина, по който мъжете и жените подхождат към познанието — обясни тя. — Най-общо казано, жените се интересуват повече от това да имат власт над самите себе си, отколкото над другите; власт, която е повече от ясно, че мъжете искат. — Дори сред магьосниците — намеси се Нелида и трите жени се разсмяха.
Есперанса продължи, като обясни, че тя смятала, че първоначално жените не са изпитвали потребност да експлоатират своята способност да се свързват обширно и пряко с духа. Не виждали никаква необходимост да говорят или да умуват над тази естествена тяхна способност, защото за тях било достатъчно да я пускат в действие и да знаят, че я имат.
— Неспособността на мъжете да се свързват пряко с духа е това, което ги е подтикнало да говорят за процеса на достигане на познанието — подчерта тя. — И досега не са спрели да говорят за това. Именно тази настоятелност да опознаят процеса на своя стремеж към духа, тази настоятелност да го анализират е това, което им е дало увереността, че да разсъждаваш е типично мъжко качество.