Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Ако такава забележителна личност е направила този пръстен, тогава той трябва да има все пак някаква сила — настоях аз.
— Пръстенът сам по себе си няма никаква сила, без значение кой го е направил — увери ме Флоринда. — Силата е била в направата му. Нагуалът, който е измайсторил този пръстен, беше така плътно свързан с това, което магьосниците наричат „намерение“, че е могъл да направи това прекрасно бижу, без да бъде бижутер. Пръстенът е резултат на чистото намерение.
За да не прозвучи глупаво, аз не посмях да призная, че нямам ни най-малка представа какво има тя предвид под „намерение“. Затова я попитах какво я е накарало да ми направи такъв великолепен подарък.
— Не смятам, че го заслужавам — добавих аз.
— Ще използваш пръстена, за да се свържеш с намерението — рече тя.
Палава усмивка се плъзна по устните й, като добави:
— Но, разбира се, ти вече знаеш какво означава да се свържеш с намерението.
— Не знам нищо подобно — смутолевих в своя защита аз, след което признах, че не знам дори какво всъщност е намерението.
— Може и да не знаеш какво означава думата — рече тя безцеремонно, — но нещо в теб ти подсказва как да използваш тази сила.
Тя сведе глава до моята и ми прошепна, че винаги съм използвала намерението, за да се прехвърлям от съня в реалността или пък да прехвърлям съня си — какъвто и да е той — в реалността. Погледна ме, очаквайки без съмнение да си направя очевидните заключения. Но като видя недоумението, изписано по лицето ми, добави:
— И изобретенията в стаята на пазача и пръстенът са направени в сънища.
— Все още не разбирам — оплаках се аз.
— Изобретенията те плашат — рече тя спокойно, — а пръстенът те радва. Тъй като и двете са сънища, лесно би могло да бъде обратното…
— Плашиш ме, Флоринда. Какво искаш да кажеш?
— Това тук, мила моя, е свят на сънища. Ние те учим как да ги предизвикваш съвсем сама.
Тъмните й, блестящи очи задържаха моите за миг, след което тя добави:
— Понастоящем всички магьосници от групата на нагуала Мариано Аурелиано ти помагат да влизаш в този свят и точно в момента ти помагат да останеш в него.
— Това различен свят ли е? Или аз съм различна?
— Ти си същата, но в различен свят.
Тя замълча за миг, после призна, че сега имам повече енергия от преди.
— Енергия, която идва от твоите спестявания и от заема, който всички ние сме ти направили — рече тя.
Банковата й метафора ми беше много ясна. Това, което все още не разбирах обаче, беше какво имаше предвид под „различен свят“.
— Огледай се! — възкликна тя, разпервайки широко ръце. — Това не е светът на ежедневния живот.
Тя дълго мълча, после с тих и нежен глас добави:
— Пеперудите превръщат ли се в пръстени в света на ежедневните дела? В света, който е сигурно и непоклатимо структуриран от ролите, определени на всички нас?
Не знаех какво да отговоря. Огледах се наоколо — дърветата, храстите, далечните планини. Каквото и да имаше предвид под „различен свят“, то все още ми убягваше. „Разликата трябва да е изцяло субективна“, беше мисълта, която ме осени накрая.
— Не е! — настоя Флоринда, четейки мислите ми. — Това е сън на магьосник. Ти влезе в него, защото имаше необходимата енергия.
Тя ме огледа доста отчаяно и рече:
— Наистина няма начин да научиш жената да сънува. Единственото, което можеш да направиш, е да я подтикнеш така, че тя да осъзнае огромния потенциал, който носи в разположението на своите органи.
— Тъй като при жените сънуването е въпрос на енергия — продължи тя, — важното е да убедиш жената, че е необходимо да модифицира своята дълбока социализация, за да се сдобие с тази енергия. След това вече използването й е автоматично; жените започват да сънуват магически сънища в мига, в който имат необходимата енергия.
Тя ми довери, че имало един сериозен проблем при магьосническите сънища, който тя познавала от собствен опит, а именно, че било много трудно да се вдъхне на жената кураж да тръгне по нови пътища. Повечето жени, между които и тя самата, предпочитали своите сигурни окови пред ужаса от новото.
— Сънуването е само за смели жени — прошепна ми тя в ухото.
После силно се разсмя и добави:
— Или пък за онези жени, които нямат друг избор, защото положението им е непоносимо: една категория, към която спадат повечето жени, без дори да го знаят.