Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Бертучио ме очаква. Той ме търси. С нетърпение очаква да ми разправи всичко, което знае. Щом узнаем неговото свидетелствувание, ние ще имаме правото на нашата страна.
Тогава, мои приятели, ще започне страшният дуел между правосъдието и престъплението.
— Да живее Марино Маринели! Да живее спасителят на всички! Провидението да го закриля! — извикаха всички мъже от кораба, който плаваше в морето с опънати платна.
— Ние ще ви следваме и ще ви слушаме във всичко!
— Позволете ми още един въпрос, Марино, каза Фалие. — С каква цел отиваме в Неапол?
— Аз желая, приятелю, да ви кажа предварително защо отиваме в Неапол: но отсега нататък не ме питайте вече. Слушайте ме добре!… Ще отида при прочутия леяр на камбани Жулио Верди, за да ми излее една камбана, която ще позволи да вляза в притежание на моето съкровище!
Фалие и другарите му се спогледаха учудено, не разбирайки нищо от мистериозните думи на началника си.
— Вие желаете да си построите една камбана? — попита Оргосо изумен. — Каква връзка може да има между тази камбана и наследството, което сте получили?
— Не ми задавайте въпроси, мои приятели. Вие ще разберете скоро моя план — отговори Марино.
Казвайки това, синът на дожа, който беше добър кормчия, хвана сам кормилото и даде желаното направление на кораба.
Неговите другари не можеха да си обяснят смисъла на думите на Марино.
Анафесто, който малко по малко се съвземаше от раната си, заяви следното:
— Маринели е обещал на своя умиращ другар да изпълни една свещена длъжност пред гроба му. Сигурно той е дал обет да постави някоя камбана в негова памет и да я окачи на някоя църква.
Не бе рядко умиращите да изказват подобни желания. Обяснението на Анафесто изглеждаше правдоподобно и всички решиха да изпълняват без противоречие думите на Маринели.
След едно късо и приятно пътуване, те пристигнаха в Неапол.
Писмото, взето от Тулон от библиотеката на управителя, бе върнато на предназначението си, благодарение грижите на д’Артенай.
Едва бяха слезли на брега и Марино се отправи при стария и прочут леяр на камбани, чиято работилница се намираше край брега, недалеч от града.
Старият човек работеше. Той беше всред своите работници и наблюдаваше отливането на една камбана с грамадни размери.
Жулио Верди дойде до младия венецианец, чиито дрехи издаваха благородния му произход, и се извини, че го приема в работно облекло.
— Нищо, нищо, майсторе, — отговори Марино. — Няма защо да се извинявате. Моето посещение е твърде неочаквано и аз би трябвало да се извинявам. Седнете до мен на този куп дърва и ми позволете да поговоря няколко минути с вас.
— Елате при мен, благородни сеньоре. Там ние ще разгледаме по-удобно целта на вашето посещение.
— Не, ние сме твърде добре тук, на чист въздух. Ще можете ли да ми построите една камбана, в която ще мога да вляза цял и да се движа свободно?
Старият леяр погледна учудено чужденеца:
— Такава, в която да можете да се движите свободно? — повтори той, вярвайки, че не е чул добре.
— Разберете ме добре, майсторе — продължи Марино, рисувайки върху пясъка с върха на сабята си формата на една камбана. — Необходимо е само да е тънка, но здрава. Не трябва клепало. Напротив, вие ще поставите в краищата една вътрешна кръгла платформа, достатъчно широка, за да мога да се задържа върху нея.
Леярят поклати глава. Не бяха поръчвали още подобни неща.
— Ако желаете да се движите във вътрешността на камбаната, благородни господине, тогава не ще държите на това как ще звучи.
— Разбира се. Но не поставяйте галерията твърде ниско. Направете я малко по-високо от краищата. Кога ще бъде готова?
Жулио Верди погледна рисунката, която бе начертана на пясъка.
— Ще трябва — каза той — да приготвя една форма, различна от всички други, които съм фабрикувал досега!
— Тъкмо тази е причината, поради която съм дошъл да ви намеря, тъй като вашата известност е всеобща. Ще чакам във Венеция, докато камбаната бъде готова. Колко време ще ви бъде необходимо?
— Като бързам и положа всички старания, ще са ми нужни четири седмици, благородни сеньоре!
— Добре, майсторе. Каква цена ще искате?
Едва Маринели бе произнесъл тези думи, когато видяха да пристига по пътя от Неапол една карета, теглена от четири коня, обкичени с гербове и златни украшения. Колата спря на няколко крачки от двамата мъже.
Жулио Верди хвърли един поглед към великолепната кола. Видя двама слуги, които, изправени на задната платформа, да скачат на земята и да отварят вратичката.