Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Всички тия спомени възкръснаха в душата на Анунциата, когато погледна великолепната вила на принцесата и бедната колибата на баща си, тъжни и изоставени и двете. И единият, и другият от бившите им обитатели почиваха сега в малкото гробище между гробовете на други рибари.
Младото момиче възви лодката си в един малък залив, който се намираше в съседство с гробовете.
Нощното пътешествие бе привършило, целта бе постигната.
Внезапно, в момента когато преминаваше край един завой на брега, тя чу висок говор на няколко работници.
Изненадана тя прибра без шум греблата в лодката.
Забеляза пред себе си множество лодки, големи и широки, в които се намираха няколко работници.
Едно ужасно зрелище я накара да настръхне. Хората поставиха един ковчег в една от широките лодки. Другите лодки бяха напълнени вече с полуизгнили ковчези.
Какво означаваше тази необикновена погребална работа, вършена среднощ? Анунциата се разтрепера цяла, когато забеляза нови силуети, които се движеха около гробовете и вероятно ги изкопаваха.
Тя сключи ръцете си и произнесе една гореща молитва. Тя разбра, че не бе станала жертва на мираж, а пред нея се бе изпречила ужасната истина.
При светлината на новата луна гробокопачите изглеждаха на демони, излезли от ада, за да извършат през нощта тази ужасна работа.
Анунциата, вцепенена от страх и безпокойство, не знаеше що да прави. Най-после, тя превъзмогна страха си и се приближи до лодките. Чу, че се разговаряха и смееха, когато вършеха работата си.
Отначало те не я видяха. Забелязаха я само когато нейната лодка дойде до техните.
Скоро тя разбра, че не се намира всред рибари от острова, нито познати хора.
— Каква зловеща работа е вашата! — каза тя, посочвайки с пръст прогнилите ковчези — аз не вярвам, че я работите на драго сърце!
— Тази работа не би я желал и дяволът — отговори един от гробокопачите, придружен от смеховете на другарите си. — Това е една работа, която кара човек да трепери и е зловеща, както казахте. Но тези, които почиват в тия стари ковчези, не са вече опасни за нас.
— И какво желаете да правите с тях?
— Ще ги махнем всички от острова, където не трябва да стоят — отговори същият работник.
— Не трябва да стоят? — повтори Анунциата. — Кой е дал тази заповед?
— Никой друг, освен могъщите прокурори. Не сте ли чели афишите, залепени пред палата?
Анунциата си спомни тогава за думите на старата просякиня. Луала беше замълчала съдържанието на тези афиши, за да не я натъжи, да не я развълнува. И действително, тя бе пристигнала на острова точно в часа, когато тази заповед се привеждаше в изпълнение!
— Не зная нищо — каза тя. — Защо обаче отнасят мъртвите от Сан Николо?
— Защото морето в периодите на големите си приливи може да ги изкопае. Сенатът не желае да има гробища на всички острови — отговори работникът.
— И какво ще стане с тия трупове, обезпокоени в техния покой — запита младото момиче.
— Те ще бъдат пренесени на острова на гробовете, където ще бъдат погребани всички.
— Кажете ми разкопан ли е вече гробът на рибаря Фасети?
— Фасети — повтори гробарят — Да. Неговото име бе написано върху един малък дървен кръст.
— И рози растяха около гроба му!
— Да. Ние вече го отворихме миналата нощ и го пренесохме в острова — гробница в същото му положение.
— Поставихте ли пак малкия кръст, който бе забит, за да се знае, кой почива на това място?
— Кръстът бе забит и розите посадени, както бяха по-рано.
— Аха! — каза тя с въздишка. — Вие облекчихте душата ми от голям товар. Аз съм ви благодарна!
— Вие сте искали да го посетите? — каза гробарят. — Е, добре, бъдете сигурни, че всички гробове, в това число и тоя на вашия близък са по-добре там, където се намират сега, отколкото на старото им място.
— Можете ли да ми кажете, в коя част на острова гробище се намира?
— Да — отговори услужливият работник. — В тази част на острова, където са разположени старите гробници, между една група кипариси и борчета. Идете там; можете да го посетите.
— Благодаря ви много — каза Анунциата.
Тя се приготви да даде първия тласък с греблата, когато чу единадесет удара да отзвъняват от кулата на Сан Николо.
— Ти не можеш, си каза тя потопявайки греблата във водата, да посетиш гроба днес, без да се изложиш на голяма опасност. Луала ще се завърне към полунощ. Затова върни се бързо вкъщи, за да не я разсърдиш и да не те надзирава двойно по-добре за в бъдеще! Но утре вечер можеш да отидеш на острова на гробищата, за да изпълниш задълженията си към твоя беден баща.