Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Зазоряваше се, когато стигна до лозята на селянина, който така великодушно му бе отстъпил коня си.
Той почиваше в малката къща. Марино почука на вратата, после нетърпелив, той привърза животното в конюшнята и се отдалечи, отдавайки приятелски поздрав на лозаря, който се беше разбудил и показал на прозореца.
Марино продължи пътя си с бързи крачки, без да предполага, че в Тулон цари неописуемо вълнение в палата на управителя.
В навечерието, когато комендантът бе дал аудиенция на директора на крепостта, един куриер бе пристигнал от Париж, носейки много книжа от голяма важност.
Те бяха поставени в библиотеката и още не бяха подредени.
Вечерта всички чиновници бяха напуснали бюрото, оставяйки книжата отворени върху масата на управителя.
И какво бе открито на сутринта? Една от тия официални папки бе изчезнала! Тя се отнасяше до дирекцията на каторгата.
Започнато бе щателно претърсване. Всички папки, касетки и чекмеджета бяха разгледани и преобърнати, но всичко беше напразно! Папката бе изчезнала безследно!
Управителят си спомни за случката през вечерта, но тя все пак оставаше една загадка. Естествено, началникът на чиновниците от каторгата не можа да узнае заповедта, която се отнасяше за него.
Марино Маринели бе взел именно тия книжа и бе ги поставил в джоба си.
Виждайки го да пристига, неговите приятели го посрещаха с ентусиазирани викове.
Той им предаде разговора, който бе подслушал, и им показа документа, който бе доказателство за смелия му подвиг.
Фалие прочете високо текста и каза, че ще трябва да размисли върху важността на този документ.
Маринели узна, че документът с нищо не ще го ползва, а само ще създаде неприятности на нещастния чиновник.
— Заклевам се, че той ще му бъде върнат! — извика той, но сега нямаме време. Ще трябва да потърпи малко.
Казвайки това, той се покачи в лодката, която бе дошла да го вземе от брега, и се върна на кораба.
Всички го посрещнаха с възторжени овации.
Горо свали каскета си и застана благоговейно. Тонино, Зани и другите рибари паднаха на колене пред Маринели, като пред някой герой от кралска кръв.
Фалие, Оргосо, Манжил и Граси му обещаха, стискайки му сърдечно ръката, да го следват навсякъде и да му се подчиняват винаги.
Трогнати от този жест, и останалите хора от екипажа направиха същото и дадоха клетва за вярност на Маринели.
Последният бе искрено трогнат от тия прояви на симпатия. Но една постъпка на д’Артенай го постави на върха на радостта. Кавалерът го попита, свършил ли е благополучно работата си и му стисна ръката в знак на вечно приятелство.
Дълбоко трогнат, Марино се закле тържествено на другарите си отсега нататък да им бъде законен и неустрашим владетел.
— Нашето дело за отмъщение ще започне веднага — каза им той, — но преди всичко ние ще трябва да извършим едно предприятие, понеже е необходимо за второто. Ако първите ни усилия се възнаградят с успех, скоро ще достигнем до крайния успех.
Вие всички ще узнаете, къде ще отидем, мои приятели, продължи той. — Да се отправим първо към Неапол, където ще намерим строителя на камбани Жулио Верди! Вие сте поставили богатството си в моите ръце и правото да разполагам с него. Е, добре! Приемам великодушния ви принос към общото дело, за да го използвам и после да ви го върна, но не като ви обърна на пирати или ви накарам да воювате.
Далеч от мен е тази мисъл, но като ви дам това, което е мое законно притежание — богатството, завещано ми от моя другар по верига, Мадраселва.
— Война на инквизицията от Венеция! Да победим или да умрем! — извикаха венецианците.
— Ние ще се сражаваме! — добави героят. — Виновниците трябва да изкупят престъпленията си. Света Богородица ще ни покровителствува! Горко на тия, които ограбват и присвояват имота на другите, товарите на свободните кораби.
Чуйте добре думите ми! Марино Маринели желае неговите другари да го изхвърлят от средата си, ако някога се домогне до имота на другиму. Също той ще се показва неумолим към тези, които нарушат този закон.
Ние ще се сражаваме, мои приятели! Ние ще се сражаваме око за око, зъб за зъб, давам ви думата си! Венеция, или по право дожът и неговият чудовищен съд ще треперят само при името на Марино Маринели!
Незаконнороденият, който е опозорен, който е осъждан на смърт, ще се превъплъти в отмъстител и ще оправдае званието си. Той притежава доказателство за престъпленията на неприятелите си.
Горо, негърът, ми разказа, че Бертучио, бившият слуга на стария ми баща, който е бил свидетел на трагичната нощ, който знае имената на престъпниците се е завърнал във Венеция и там живее! Облечен в монашеско облекло и от дълго време се прави на ням, за да не бъде заподозрян.