Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
От въздуха се виждаха следи и от по-стар и по-голям град — масивни основи, изградени с каменни блокове от гранитните сърца на околните хълмове; няколко срутени къщи, които приличаха повече на каменни купчини, и едно-единствено високо минаре, използвано някога като морски фар от португалците.
Ала нито селцето, нито старият разрушен град бяха целта на пътуването им.
Хидропланът се наклони рязко встрани и зави над стеснението северно от стария град. Върху това оскъдно парче земя лежаха руините на стария замък. Някога от града го бе отделял широк крепостен ров, но сега ровът беше запълнен от наноси и се различаваше едва-едва като права линия от изток на запад, малко по-ниска от заобикалящия я терен.
Сейчан оглеждаше напрегнато руините, докато хидропланът минаваше над тях. Крепостта беше оградена с високи стени досами морето, ала западната отдавна беше загубила битката с водната стихия. Вълните я бяха подкопали и сринали почти изцяло. Източната стена, защитена от тих залив, беше в значително по-добро състояние.
Хидропланът заходи за кацане в същия този залив, спусна се ниско, после ските му бръснаха водната повърхност. Сейчан зърна за миг ръждясали оръдия на покрива на крепостта и още шест на самия бряг — сега очевидно се използваха за привързване на лодките. Даже в момента малка метална лодка беше привързана за едно от оръдията. Дребна тъмна фигура само по шорти размаха ръка за поздрав, кога-то наближиха.
Това сигурно беше местният гид, който Сейчан беше договорила предварително. Разполагаха само с два часа и им трябваше човек, който познава добре замъка и околностите му.
Хидропланът се плъзна по водата, вдигна голяма вълна и спря. Инерцията тласна Сейчан напред и предпазният колан се впи близо до незаздравялата рана на хълбока й. Беше я проверила по-рано, в тоалетната на пристанището. В марлята под бинта розовееше малко кръв. Нищо страшно.
Щеше да оцелее.
Пилотът завъртя хидроплана към малката моторница, която пърпореше към тях, подмятана от разбудените преди малко вълни. Гидът им седеше при кърмата с ръка на лоста за управление.
След малко четиримата се прехвърлиха от хидроплана на моторницата. Гидът им се оказа момче на дванайсет-тринайсет години, ребрата му се четяха, а усмивката не слизаше от лицето му. Освен това очевидно гореше от нетърпение да поупражнява странния си английски.
— Добри ми пичове, прекрасна лейди, добре сте ни дошли на Ормуз! Мене викат Фиаз!
Грей помогна на Сейчан да се настани в лодката и я изгледа с вдигната вежда.
— Това ли е опитният ти водач?
— Освен ако не си склонен да претопиш един от златните „паспорти“, тук друго с пари не можеш да купиш.
А и вече беше похарчила цяло състояние за спешния транспорт до острова.
Погледна Грей крадешком. Очите му вече оглеждаха замъка. Сейчан долови тревогата в приведените му рамене Гледани в профил, чертите му бяха сурови и ъгловати. Душата му очевидно се разкъсваше.
Заради майка му и баща му.
Сейчан поклати глава и извърна поглед. Самата тя дори не помнеше родителите си. Само един образ беше останал в паметта й — как измъкват някаква жена през вратата, а тя плаче и протяга ръце към нея; после жената изчезва. Дори не беше сигурна, че това е майка й.
Фиаз включи двигателя и лодката се стрелна към обточения с палми плаж и надвисналите руини на замъка. Ковалски провлачи ръка по водата и се прозя. Вигор гледаше към градчето. Там явно празнуваха нещо — чуваше се приглушена музика.
Грей хвърли поглед към Сейчан. Това му изражение вече й беше познато — високо вдигнати вежди, които питаха: „Готова ли си?“.
Тя кимна.
Грей отново й обърна гръб и съблече тънкото си яке — слънцето наистина прежуряше. Отдолу беше по тениска. Нещо проблесна на врата му, уловило слънчевите лъчи. Той посегна с дясната си ръка и прибра сребърния медальон под тениската си.
Медальон с форма на дракон.
Беше му го дала повече като закачка заради старо сътрудничество. Но Грей го беше запазил и още го носеше. Защо? Този факт пробуди необяснима топлинка в стомаха й — не заради романтични чувства, разбира се, а по-скоро смесица от объркване и смущение. Дали пък Грей не беше решил, че му е дала медальона като знак за романтичен интерес? Това би трябвало да я развесели, но по някаква причина успя единствено да я подразни.
Носът на лодката застърга в пясъка и Сейчан залитна назад.
Време беше да разтоварят.
Сейчан метна на Ковалски раница с допълнително оборудване, включително лаптоп, още няколко полицейски гранати и шест кутии муниции за четирите пистолета.