Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
През нашарените от пара и конденз стъкла на обществената пералня надникнаха лица.
Анишен пристъпи назад към Хариет. Със студена усмивка и вперен в очите й поглед. Едната й ръка беше пъхната в джоба на тънката жилетка. Заплахата беше повече от очевидна.
Хариет потупа успокоително Джак и се обърна към бездомника с брадата.
— Това е съпругът ми. Болен е от Алцхаймер. Ние… водим го в болница.
Думите й прогониха тревогата от лицето на непознатия. Той кимна.
— Съчувствам ви, госпожо.
— Благодаря.
Хариет поведе Джак към пикапа. Качиха се и вратите се затвориха. Анишен седна на предната седалка до шофьора. Докато потегляха, се обърна към Хариет и каза:
— Моли се хапчетата да подействат. Иначе следващия път ще го увеся на някоя месарска кука.
Хариет кимна.
Анишен се обърна напред.
Един от мъжете на задната седалка се пресегна и нахлузи черна качулка на главата на Хариет. Тя чу недоволния стон на Джак, когато същото сполетя й него. Посегна слепешката и хвана ръката на съпруга си. Той стисна пръстите й, може би воден единствено от инстинкт.
„Съжалявам, Джак…“ Другата й ръка се плъзна в джоба на пуловера й. Пръстите й побутнаха купчинката хапчета — същите хапчета, които се беше престорила, че дава на съпруга си. Сега и порано. Важно бе Джак да е в превъзбудено състояние, достатъчно объркан, за да изиграе ролята си.
И да го видят… и да го запомнят.
Стисна отчаяно очи.
„Прости ми, Господи“.
12.
Забранената карта
6 юли, 16:44
Ормузкият проток
Руският хидроплан „Бериев 103“ излетя от международното летище на остров Кешм и се издигна над Ормузкия проток.
Грей остана впечатлен от бързината, с която се прекачиха на летището. Самолетът им от Истанбул беше кацнал само преди десетина минути. Хидропланът вече ги чакаше — зареден, с включени двигатели и бавно въртящи се перки. В кабината му имаше място само за шестима, включително пилота — три двойни седалки една зад друга.
Затова пък беше бърз.
Полетът до Ормуз щеше да отнеме не повече от двайсетина минути. Засега се движеха по план. Въпреки това щяха да им останат само два часа, през които да намерят третия ключ и да разчетат ангелския надпис на обелиска.
Докато летяха от Истанбул с частния самолет, осигурен им благодарение на връзките на Сейчан с черния пазар в турската столица, Грей се опита да открие някаква система в сложния код на обелиска. Всяка минута беше от значение. Затова Грей седна сам на последната седалка и извади отново тефтера със записките си. Вече се беше опитал да замени всички символи от надписа с букви, така както беше постъпил Вигор с ангелския текст във Ватикана. За разлика от Вигор обаче Грей не постигна нищо.
Дори с помощта на монсеньора.
На борда на самолета двамата се бяха опитали да разчетат криптограмата. Вигор имаше много по-широки познания от него по древните езици. Уви, това също не помогна. Дешифрирането беше допълнително затруднено, защото не знаеха коя от четирите повърхности на обелиска съдържа началото на текста, нито в коя посока следва да го четат — по часовниковата стрелка или обратно.
Това създаваше осем различни възможности.
Накрая Вигор потърка очи и призна поражението си.
— Без третия ключ няма да се справим.
Грей не беше склонен да се предаде толкова бързо. Това доведе до кратък спор. Накрая решиха да поработят самостоятелно, вместо да си блъскат заедно главите над гатанката. Грей си даваше сметка, че избухливостта му до голяма степен се дължи на топката, заседнала в стомаха му.
Дори и сега получаваше пристъпи на гадене. Затвореше ли очи, виждаше лицето на майка си. И обвинението в очите на баща си.
Така че спря да си затваря очите и се съсредоточи за пореден път върху текста.
Само това можеше да направи.
Плъзна поглед по една от страниците със заместващи букви.
Имаше още седем страници със седем различни възможни замествания.
Коя беше вярната? Откъде да започне изобщо?
Силно прохъркване привлече вниманието му към предната част на кабинката. Ковалски беше успял да заспи. Сигурно още преди да се отделят от пистата.
Вигор седеше до него и за пореден път изчиташе копринения дневник, макар той очевидно да беше задънена улица. Монсеньорът изгледа смръщено хъркащия Ковалски и разкопча колана си. Провря се назад към седалката на Грей и се тръшна до него. Държеше свитъка в ръце.
Грей затвори тефтера.
— Одеве… на самолета…
— Знам. — Вигор го потупа по ръката. — Всички сме притеснени. Дойдох да ти покажа нещо. И да разбера какво мислиш.