Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— К’во чакате бе, дяволите ви взели? Мятайте си задниците вътре!
Ковалски.
Грей се качи отпред. Сейчан и Вигор — отзад. Вратите се затръшнаха в синхрон.
Ковалски натисна газта и таксито литна сред смрад на изгоряла гума.
Сейчан се наведе напред въпреки ускорението, което я притискаше към седалката.
— Това не е колата, с която те оставих!
— Оня японски боклук ли? Това тук е пежо 405 Mil6. Няма равно, ако бързаш за някъде.
И за доказателство Ковалски натисна още повече газта и оборотите скочиха до тавана, мина на по-ниска предавка преди следващия завой, завъртя рязко волана, при което всички политнаха вляво, после даде отново газ и излетя от завоя като ракета. Сейчан го изгледа вбесено.
— Откъде…
Внезапно прозвучаха сирени, иззад същия завой, който Ковалски беше използвал за каскадата си.
— Откраднал си я — каза Грей.
Приведен напред и почти опрял нос във волана, Ковалски сви рамене.
— Въпрос на интерпретация. Ако питаш мен, просто я взех назаем.
Грей се завъртя да погледне през задното стъкло. Полицейската патрулка с включени светлини изоставаше безнадеждно.
Ковалски взе по същия начин и следващия завой, пътниците му отхвръкнаха по същия начин, но този път надясно, а той зарецитира доволно характеристиките на автомобила.
— Има съвършеното съотношение на тегло спрямо конски сили, при високи скорости управлението изисква повечко мускули, разбира се… О! Има си и люк при това. — Вдигна ръка от скоростния лост, за да посочи. — Не е лошо, а?
Грей се облегна назад.
След още два завоя Ковалски се измъкна на патрулката, а минутка по-късно вече пърпореха с потока натоварен трафик към излаза от стария град, изгубени сред море от таксита.
Грей използва краткото затишие да се обърне към Сейчан.
— Пет часа — каза й. — Трябва да се доберем до Ормуз.
— Остров Ормуз — уточни Вигор. — При входа на Персийския залив.
Сейчан притискаше с ръка ранения си хълбок. Физическото натоварване от последните десетина минути едва ли влизаше в програмата за оздравителна физиотерапия при пациенти с огнестрелна рана. Изглеждаше бледа, но все пак кимна.
— Била съм там. Много контрабандисти, включително на оръжие, използват острова като междинна спирка по пътя от Оман за Иран.
— За колко време се стига до острова?
— Три часа. С частен самолет или хидроплан. Знам един тип, който може да ни помогне.
Грей си погледна часовника. Това означаваше, че щяха да им останат само два часа, в които да открият третия ключ и да разрешат загадката на обелиска. Пулсът му отново се Ускори. Лудото им бягство беше изтикало на заден план страха за родителите му. Сега обаче…
Протегна ръка към Сейчан.
— Дай ми телефона.
— За да се свържеш с командването на Сигма?
— Трябва да ги информирам за развитието на нещата.
По изражението й разбра, че не я е заблудил относно истинската причина за молбата си. Въпреки това Сейчан му даде телефона си.
Грей се облегна назад. След минутка вече разговаряше с директор Кроу. И наистина го информира за последните събития, от намирането на втория ключ до бягството им от църквата.
— Значи Гилдията все пак е внедрила своя къртица, само че във Ватикана, а не при нас — каза Пейнтър. Връзката беше лоша и на моменти гласът му се губеше. — Работата е там, Грей, че няма как да ти помогна особено на острова. Това е иранска територия. А при толкова кратко предизвестие възможностите ми наистина се свеждат до минимум. Няма как да ви помогна, без да вдигна по тревога разузнавателните агенции из целия Близък и Среден изток.
— Ще се справим и без външна помощ — каза Грей. — Не за това те моля, а… Майка и татко…
— Знам, Грей… разбирам. Ще ги намерим.
Въпреки обещанието Грей долови колебанието в гласа на директора и неизречените думи. „Стига още да са живи“.
08:02
Арлингтън, Вирджиния
Пак ги местеха.
Хариет вдигна чаша вода към устните на съпруга си. Облечен с долнище на анцуг и тениска, той седеше вързан за един стол.
— Джак, трябва да го изпиеш. Гълтай. Той отново започна да се дърпа.
— Накарай го да изпие шибаното хапче — излая жената, — или ще му го натикам в задника.
Ръцете на Хариет се разтрепериха.
— Моля те, Джак. Изпий го.
Анишен губеше търпение. Преди няколко минути облепената в черна кожа жена беше говорила по телефона, след което повика останалите, дори онези, които наблюдаваха улицата. Извлякоха Хариет от стария фризер, където беше прекарала цялата нощ. Ужасно място. Една-единствена гола Крушка осветяваше двете редици стоманени куки за месо, окачени на релси в тавана. По пода се виждаха кървави следи, стекли се към отводнителния канал в средата на фризера.