Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Гален застана с разкрачени крака и юмруци на хълбоците, а едното му око заблестя по-свирепо от двете очи на повечето мъже.
— Какво стана? — попита той гръмко. — Моите съгледвачи трябва да носят сведения, а не да ми водят дрипльовци!
— Ще оставя Ортис да докладва, милорд — отвърна Нурел. — Той е бил там. Десетник Ортис!
Един боец на средна възраст се смъкна от седлото си и се поклони, опрял металната ръкавица на сърцето си. Шлемът му беше без никаква украса, нямаше ги тънките пера и крилцата отстрани като на шлемовете на командирите. Под рамката на шлема на лицето му личеше синкав оток от изгоряло. На другата му буза се виждаше белег, стигащ до ъгъла на устните му.
— Милорд Гален, милорд Айбара — заговори той с хриплив глас — Натъкнахме се на тази паплач на около две левги от лагера. Подпалили бяха ферма, с хората вътре. Една жена се опита да излезе през един прозорец и един от тази сган я удари по главата да се върне. Като знаем какво изпитва лорд Айбара, прекратихме всичко това. Бяхме твърде закъснели, за да можем да спасим някого, но хванахме тези седмината. Останалите се разбягаха.
— Хората често се изкушават да се плъзнат назад в Сянката — изведнъж заговори един от пленниците. — Трябва да им се напомня каква е цената. — Той бе висок мъж с властна осанка и гласът му беше гладък и изискан, но палтото му беше мръсно като на останалите и не се беше бръснал поне от два-три дни. Пророка, изглежда, не одобряваше много човек да си губи времето с глезотии като бръснач например. Или да се мие. Макар и с вързани ръце и с въжето на шията, мъжът гледаше хората, които го бяха пленили, без капка страх. И дори с нахално предизвикателство. — Вашите войници не могат да ме впечатлят — продължи той. — Пророка на лорд Дракона, благословено да е името му в Светлината, е разгромявал далеч по-големи армии от жалката ви сбирщина. Можете да ни убиете, но ще бъдем отмъстени, когато Пророка пръсне кръвта ви по земята. Никой от вас няма да ни надживее дълго. Ще триумфира той, в огън и кръв. — Зацърши го със звънлив глас, изпънал гръб като железен колец. Сред слушащите войници се понесе тихо мърморене. Знаеха много добре, че Масема е разгромявал много по-големи армии от тяхната.
— Обесете ги — каза Перин. Отново чу онзи тътен.
След като даде заповедта, трябваше да се насили и да остане да гледа. Въпреки мърморенето, не липсваха доброволци. Някои от пленниците се разреваха, когато преметнаха въжетата на шиите им през клоните на дърветата. Един измършавял някогашен дебелак, чиито гуши висяха на парцали под брадичката, се развика, че се е разкаял и че ще служи на всеки господар, който му покажат. Друг, плешивец, на вид як като Ламгвин, се замята и запищя, докато изпънатото въже не секна воя му. Само мъжът с гладкия глас нито риташе, нито се съпротивляваше, дори когато клупът стисна здраво врата му. До самия си край ги гледаше дръзко.
— Поне един от тях знаеше как се умира — изръмжа Гален, след като и последното тяло се люшна отпуснато. И изгледа намръщено мъжете, украсили околните дървета, сякаш съжалил, че не бяха оказали повече съпротива.
— Щом тези хора са служили на Сянката — почна Ейрам, но се поколеба. — Простете ми, лорд Перин, но дали лорд Дракона ще одобри това?
Перин се сепна и го зяпна слисано.
— Светлина, Ейрам, та ти чу какво са направили! Ранд щеше да сложи въжетата на вратовете им лично! — Смяташе, че Ранд щеше да го направи, надяваше се. Ранд се беше съсредоточил в това да слепва държавите в едно преди Последната битка и не беше пресметнал цената на всичко това.
Мъжките глави рязко се извърнаха нагоре, когато гръмотевицата изрева, достатъчно близо, за да я чуят всички, после — още по-близо, и отново — още по-близо. Вятър се надигна, замря, надигна се отново, мятайки палтото на Перин насам-натам. Мълния прониза безоблачното небе. Конете в лагера на майенците зацвилиха и заподскачаха на задните си крака по коневръзите. Тътенът заби непрестанно и мълниите се загърчиха като сребристосини змии, и под знойното слънце закапа дъжд, на редки, тлъсти капки, пръскащи облачета прах там, където удареха по голата земя. Перин изтри едната си буза и се взря удивен в мокрите си пръсти.
Само след няколко мига бурята секна, тътенът и мълниите се затъркаляха на изток. Зажаднялата земя погълна падналите капки дъжд, слънцето запече яростно като преди и само мъждукащите светлини далече в небето и заглъхващият тътен говореха, че изобщо нещо се е случило. Войниците се гледаха слисано. Гален пусна дръжката на меча си с видимо усилие.