Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Добре е, че ще спазите клетвата си — каза й сухо Файле. — Ако искате повече от съпруга ми, навярно и вие ще трябва да направите нещо повече. Може би ще трябва да го придружите, когато отиде на юг да се срещне с Пророка. Разбира се, сигурно бихте предпочели да вземете и войниците си, но бих ви посъветвала да не са повече от гвардейците на Първата. Дали да не седнем? — Зае стола, освободен от Перин, даде знак на Берелайн и Анура да седнат от двете й страни и едва тогава покани с жест Алиандре.
Кралицата приседна бавно, втренчила широко отворените си очи във Файле, не изнервена, а по-скоро слисана.
— Защо, в името на Светлината, трябва да го правя? — възкликна тя. — Лейди Файле, Чедата на Светлината ще използват всеки повод да разширят грабежите си в Геалдан, а крал Ейрлон може да реши също да изпрати армия на север. Това е невъзможно!
— Жената на вашия сюзерен ви моли за това, Алиандре — каза твърдо Файле.
Очите на Алиандре се разшириха още повече, колкото и да изглеждаше невъзможно. Тя погледна към Анура и срещна само невъзмутимо айезседайско спокойствие.
— Разбира се — промълви тя след пауза с кух глас. Преглътна и добави: — Разбира се, ще направя както… помолихте… милейди.
Файле прикри облекчението си зад леко одобрително кимване. Беше очаквала Алиандре да се уплаши и да се откаже. Това, че Алиандре можеше да изрече една клетва, без да знае какво означава — и че се почувства задължена да заяви, че смята да спази своята клетва! — само бе потвърдило убеждението й, че тази жена не може да бъде изоставена. Според всички сведения, Алиандре се беше оправила с Масема с цената на отстъпки. Бавни отстъпки, разбира се, с много малко възможност за избор и само когато й се беше налагало, но покорството й можеше да се превърне в навик. Върнеше ли се в Бетаал без никаква видима промяна, нямаше ли много скоро да реши да се извърти и да предупреди Масема? Беше усетила тежестта на клетвата; сега Файле можеше да пооблекчи бремето.
— Щастлива съм, че ще ни придружите — каза тя топло. И не лъжеше. — Моят съпруг не забравя онези, които му предлагат услуга. Една такава услуга би било да напишете на своите благородници, като ги уведомите, че някакъв мъж на юг е вдигнал знамето на Манедерен. — Берелайн я изгледа изненадано, а Анура благоволи да мигне веднъж.
— Милейди — отвърна притеснено Алиандре, — но половината от тях ще побързат да известят Пророка веднага щом получат такова писмо. Те са наплашени от него, а Светлината само знае какво би могъл да направи той. — Точно отговорът, на който Файле се беше надявала.
— Тъкмо поради това ще им напишете още, че сте посъбрали малко войска, за да се справите с него лично. В края на краищата, Пророка на лорд Дракона е твърде важна особа, за да обърне внимание на нещо толкова незначително.
— Много добре — промърмори Алиандре. — И така никой няма да разбере кой кой е.
Берелайн се засмя одобрително, да я изгори дано!
— Милейди — промълви развълнувана Алиандре, — преди малко казах, че милорд Перин е забележителен. Мога ли да добавя, че неговата съпруга е не по-малко възхитителна?
Файле се постара да не грейне твърде видимо от задоволство. Сега оставаше да извести хората си в Бетаал. В известен смисъл съжаляваше за това. Да обясни на Перин щеше да е повече от трудно, но дори той нямаше да може да сдържи гнева си, след като беше отвлякла кралицата на Геалдан.
Повечето бойци от Крилатата гвардия като че ли се бяха струпали в края на бивака си около десетима от своите, на коне. Липсата на пики показваше, че са съгледвачи. Спешените мъже напираха и се бутаха, мъчейки се да се доберат по-близо. На Перин му се стори, че отново дочува гръмотевичен тътен, този път не толкова далечен, но усещането едва засегна сетивата му.
Докато се канеше да си пробие път с лакти, Гален изрева:
— Отворете път, крастави псета! — Мъжките глави се извърнаха рязко и хората се сбутаха настрани да им отворят тясна просека. Перин си помисли какво ли щеше да стане, ако наречеше мъжете от Две реки „крастави псета“. Сигурно щеше да си спечели някой пестник в носа. Струваше си да опита.
Нурел и останалите командири бяха при съгледвачите. С тях имаше и седем спешени мъже, с вързани отзад ръце и въжета за теглене на вратовете. Всички пристъпваха на място, изгърбили рамене, и се мръщеха — кой предизвикателно, кой страхливо, кой и двете. Дрехите им се бяха вкоравили от мръсотия, макар на повечето да личеше, че някога са били фини. Странно, всички миришеха тежко на дървесна пепел. Впрочем, лицата на неколцина от конниците бяха покрити със сажди, а един-двама като че ли се бяха поопърлили. Ейрам стоеше малко отстрани и оглеждаше пленниците навъсено.