Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Жените зад нея се бяха спрели на края на гората да си поговорят. Севанна дочу думите им и настроението й отново помръкна.
— Колко Айез Седай се сражават за тези сеанчанци — казваше Тион. — Ето това трябва да разберем. — Сомерин и Мадара замърмориха съгласни.
— Не мисля, че това е от значение — намеси се Риале. Добре поне, че нейната опърничавост засягаше и другите. — Не мисля, че ще се бият с нас, освен ако сами не ги предизвикаме. Спомнете си, те не предприеха нищо преди да тръгнем срещу тях, дори за да се защитят.
— А когато го сториха — подхвърли кисело Мейра, — загубихме двадесет и три от нашите. И над десет хиляди алгай’д’сисвай не се завърнаха. Тук разполагаме едва с една трета от този брой, дори ако броим Лишените от братя. — Последната дума беше просмукана с презрение.
— Това беше работа на Ранд ал-Тор! — подхвърли им рязко Севанна. — Вместо да мислите какво той ни е причинил, помислете какво можем да постигнем, когато стане наш! — „Когато стане мой“ — помисли си тя. Айез Седай бяха успели да го хванат и задържат толкова дълго, колкото можаха, а тя притежаваше нещо, което Айез Седай нямаха, иначе щяха да го използват. — Спомнете си, че за малко щяхме да унищожим Айез Седай, докато той не се намеси на тяхна страна. Айез Седай са нищо!
Отново усилието й да укрепи сърцата им не предизвика видим резултат. Единственото, което помнеха, беше, че копията им бяха прекършени в опита да пленят Ранд ал-Тор, и с тях — те самите се бяха прекършили. Модара все едно че виждаше пред очите си общия гроб на своята септа и дори Тион се мръщеше притеснена — несъмнено си спомняше, че беше побягнала като подплашена коза.
— Мъдри — чу се мъжки глас зад гърба на Севанда. — Пратиха ме да потърся вашата присъда.
Лицата на всички жени изведнъж възвърнаха хладното си спокойствие. Това, което тя не можеше да направи, той бе постигнал със самата си поява. Никоя Мъдра нямаше да позволи друг някой освен друга Мъдра да я види притеснена. Аларис престана да глади косата си, която бе заметнала през рамо. Явно нито една не беше го познала. Но на Севанна й се стори, че го познава.
Той ги изгледа мрачно със зелените си очи, много по-състарени от гладкото му лице. Имаше пълни устни, но устата му беше стегната, сякаш бе забравил да се усмихва.
— Аз съм Кинуин, от Мера’дин, Мъдри. Джумай твърдят, че не можем да получим пълния си дял от това място, защото не сме Джумай, но това е защото те ще получат по-малко, тъй като алгай’д’сисвай сме два пъти повече от всички Джумай. Лишени те от братя ви молят за присъда, Мъдри.
Сега, след като разбраха кой е, някои не можаха да скрият неприязънта си към мъжете, изоставили своите кланове и септи, за да дойдат при Шайдо, наместо да последват Ранд ал-Тор, който според тях бе влагоземец и не можеше да бъде истинският Кар-а-карн. Лицето на Тион стана безизразно, но очите на Риале светнаха, а Мейра почти се намръщи. Само Модара показа загриженост, но тя бе способна да реши спор и между дървоубийци.
— Тези шест Мъдри ще отсъдят, след като изслушат и двете страни — заяви Севанна на Кинуин с глас, не по-малко гробовен от неговия.
Другите жени я изгледаха, едва скривайки изненадата си, че този път бе решила да остане настрана. Тъкмо тя бе уредила десет пъти повече Мера’дин да тръгнат с Джумай от тези, които се бяха прикачили към другите септи. През цялото време беше подозирала Каддар, макар и не за това, което бе направил, и искаше с нея да тръгнат колкото може повече копия. Освен това те винаги можеха да бъдат пратени да загинат вместо Джумай.
Тя се престори на изненадана от тяхната изненада.
— Не би било честно да взимам страна, след като е намесена моята септа — каза им Севанна, след което се обърна към зеленоокия мъж. — Те ще отсъдят честно, Кинуин. И съм сигурна, че ще се произнесат в полза на Мера’дин.
Другите жени я изгледаха навъсено и Тион даде рязко знак на Кинуин да ги поведе. Той едва успя да откъсне очите си от Севанна, за да се подчини. С лека усмивка — зазяпал се беше в нея, не в Сомерин — тя ги изгледа, докато не се скриха сред човешката гмеж, движеща се из имението. Колкото и да изпитваха неприязън към Лишените от братя — и въпреки че си бе позволила да изкаже гласно пред мъжа какво решение очаква, — най-вероятно беше наистина да отсъдят в тяхна полза. Така или иначе, Кинуин щеше да го запомни и да го каже на останалите от тяхното така наречено „общество“. Джумай вече бяха прибрани в кесията на колана й, но единственото, което привързваше Мера’дин към нея, беше благоразположението й.