Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Перин се намръщи неволно, въпреки че побърза да го прикрие. Значи Балвер се оказа прав. Прав в едно нещо още не означаваше, че ще е прав във всичко, но може би щеше да е полезно да изслуша какво има да му каже този човек за Белите плащове. И за сеанчанците. И за това колко са тарабонците с тях.
Файле се плъзна от едната му страна, хвана го под мишница и се усмихна топло на Алиандре.
— Не вярвам, че си решил сериозно да я отпратиш веднага, сърце мое. Не и след като току-що е пристигнала. Остави ни да си поговорим тук на сянка, преди да е яхнала коня отново. Знам, че те чакат важни дела.
Той се постара да не я зяпне. Какво можеше да е по-важно от кралицата на Геалдан? Че то, с каквото и да се захванеше, никой нямаше да го остави. Ясно, искаше да си поговори с Алиандре без него. С малко късмет, по-късно може би щеше да му обясни защо и за какво. Илиас можеше да си въобразява, че познава салдейките, но Перин бе разбрал от личен опит, че само глупак би се опитал да изтръгне от жена си всичките й тайни. Или да й позволи да разбере за онези, които вече е изровил.
Излизането му несъмнено изискваше по-големи церемонии от влизането, така че той успя да сгъне прилично крак и да се поклони, като помоли Алиандре за извинение, че трябва да я остави, а тя му отвърна с дълбок реверанс, измърмори, че вече я е удостоил предостатъчно, и с това се приключи. Освен дето Перин врътна глава на Гален да го последва. Съмняваше се, че Файле ще отпрати самия него и ще иска той да остане. Какво все пак искаше да си поговорят сами?
Отвън едноокият плесна Перин по рамото толкова силно, че някой по-дребен от него щеше да залитне.
— Да ме изгори дано, за такова нещо никога не бях чувал! Вече мога да кажа, че съм видял тавирен в действие. Кажи сега, какво искаш от мен?
И сега какво да му каже?
Точно в този момент се чу някакъв шум откъм лагера на майенците, крамола някаква, толкова гръмка, че мъжете от Две реки бяха наставили и заничаха през дърветата, въпреки че кривината на хълма скриваше гледката.
— Я дай първо да видим какво става там. — отвърна Перин. Това щеше да му даде време да помисли. Например какво точно да каже на Гален, както и за още няколко неща.
Файле изчака няколко мига, след като Перин излезе, и каза на слугите, че тя и останалите могат да се обслужат сами. Мейгдин така се беше зазяпала в Алиандре, че се наложи Лини да я дръпне за ръкава, за да тръгне. С това трябваше да се оправи по-късно. Файле остави чашата си и последва трите жени до процепа на палатката, сякаш искаше да ги разкара по-бързо, но там спря.
Перин и Гален крачеха през дърветата към майенския стан. Добре. Повечето Ча Файле клечаха наблизо. Засякла погледа на Парелеан, Файле му даде знак ниско пред кръста си, така че никоя отвътре да не забележи. Бързо кръгово движение, последвано от стиснат юмрук. Тайренците и кайриенците моментално се разделиха на групи от по двама-трима и се пръснаха наоколо. Сигналите на Ча Файле не бяха толкова сложни като на Девите, но вършеха работа. Само за няколко мига рехавият пръстен на хората й обкръжи палатката, на пръв поглед съвсем случайно, заговориха си безгрижно или заиграха на котешка люлка. Но никой нямаше да се доближи тук на повече от двадесет крачки, без тя да бъде предупредена.
Този, който най-много я безпокоеше, беше Перин. Очаквала беше да се случи нещо важно още щом Алиандре се бе появила лично, макар и не чак това, което се получи, но той беше зашеметен от клетвата й. Ако вземеше да му хрумне да се върне и да се опита отново да я накара да се почувства недоволна от решението си… Ох, той наистина мислеше със сърцето си, когато трябваше да мисли с главата си. И с главата, когато трябваше да мисли със сърцето си! При тази мисъл я жегна чувство за вина.
— Странни слуги сте си намерили край пътя — промълви с насмешливо съчувствие Берелайн до нея и Файле се сепна. Не я беше чула кога се е приближила. Лини и другите две отиваха към колите и Лйни размахваше пръст на Мейгдин, Берелайн продължи да говори тихо, но закачливата нотка си остана. — Най-старата поне, изглежда, си знае задълженията, вместо само да е чувала за тях, но Анура ми казва, че най-младата била дивачка. Много слаба, твърди Анура, пренебрежимо, но дивачките винаги създават проблеми. Другите ще започнат да я одумват, ако разберат, и рано или късно тя ще избяга. Доколкото съм чувала, дивачките винаги така правят. Така става, когато си избираш слугините като бездомни псета.
— За мен са си много добри — хладно отвърна Файле. Все пак явно имаше нужда от един по-дълъг разговор с тази Лини. Дивачка? Дори да беше слаба, това можеше да се окаже полезно. — Винаги съм смятала, че ставаш за наемане на слуги. — Берелайн примигна, несигурна какво точно означаваше това, а Файле се постара да не покаже задоволството си. Извърна се и каза: — Анура, бихте ли се погрижила да ни осигурите спокойствие с една преграда за подслушвачи?