Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Отвън пред входа крачеше Ефалин, със спуснатата около шията шуфа, с прибран в калъфа лък на гърба и сноп копия и кръгъл щит в едната ръка. Сивокосата жена рязко се обърна и тревогата, изписана на лицето й, едва се заличи при появата на Севанна. Водачка на всички Деви на Шайдо, а и тя позволяваше на страха си да се покаже! Самата тя не беше Джумай, но беше дошла със Севанна под предлог, че Севанна говори от името на вожд на клана, докато бъде избран новият вожд на Шайдо. Севанна беше сигурна, че Ефалин подозира, че това никога няма да стане. Ефалин разбираше добре в чии ръце е властта. И знаеше кога да държи устата си затворена.
— Заровете го дълбоко и скрийте гроба — каза й Севанна.
Ефалин кимна, даде знак на Девите, обкръжили конюшнята, да станат и те нахълтаха вътре след нея. Севанна огледа постройката със стръмния червен покрив и сини стени; после се обърна към равния терен отпред. Нисък камемен зид с един-единствен отвор точно пред входа на конюшнята обграждаше кръг силно утъпкана пръст с ширина около сто крачки. Влагоземците го бяха използвали за обучение на конете. Защо се намираше толкова далече от всичко останало, сред дърветата, така високи, че Севанна все още се зазяпваше понякога в тях, не се беше сетила да попита бившите й собственици, но усамотеността на това място й вършеше работа. Девите с Ефалин бяха тези, които бяха пленили сеанчанеца. Никой тук не знаеше за съществуването му. Нито щеше да узнае. Говореха ли си нещо Мъдрите вътре? За нея? Пред Девите? Какво ли казваха? Нямаше да ги чака повече!
Те излязоха от конюшнята тъкмо когато тя се запътваше към леса, Сомерин и останалите, и я последваха през дърветата, спорейки помежду си за Сеанчан и за Каддар, и къде биха могли да са отпратени останалите Шайдо. Не говореха за нея, но пък нямаше и да го направят, след като щеше да ги чуе. Това, което чу, предизвика гримаса на лицето й! Заедно с тези на Джумай, бяха над триста Мъдри, а започнеха ли да говорят три-четири от тях помежду си, беше все едно и също. Къде били останалите септи, дали Каддар нямало да се окаже копие, хвърлено от Ранд ал-Тор, и колко били сеанчанците, и дори дали наистина яздели гущери? Гущери! Тези жени бяха с нея от самото начало. Беше ги водила стъпка по стъпка, но те си вярваха, че са й помогнали да планира всеки свой ход, вярваха, че знаят коя е крайната йел. Ако сега ги изгубеше…
Гората отстъпи на огромна поляна, която можеше да погълне кръглото ограждение отзад петдесет пъти, и Севанна усети, че мрачното настроение я остави, когато се спря да се огледа. На север се издигаха ниски хълмове, а планините на няколко левги отвъд тях бяха загърнати в облаци, огромни бели валма, прошарени с тъмносиво. Никога в живота си не беше виждала толкова много облаци. Много по-близо, току под ръката й, хиляди Джумай се бяха захванали с ежедневната си шетня. Откъм ковачите се надигаше ек на чукове върху наковални, колеха се овце и кози за вечерята и блеенето им се смесваше със смеха на тичащите и играещи деца. Джумай бяха получили повече време да се подготвят за бягството си от Камата на Родоубиеца и бяха довели със себе си стадата, събрани от Кайриен, към които бяха добавили плячкосаната тук стока.
Много от хората бяха разпънали шатрите си, въпреки че нямаше нужда — наоколо имаше много постройки, почти като някое голямо влагоземско село, с високи плевници и конюшни, просторна ковачница и дълги сгради, предназначени да подслонят слугите, всички боядисани в червено и синьо, и обкръжаващи главния покрив. Наричаха го „къщата на имението“, цялата в бледозелено, прошарено с жълто върху малък, сътворен от човешка ръка каменен хълм, десет разкрача висок. Джумай и гай-шайн се катереха по дългата рампа, водеща до голямата порта на сградата, и крачеха по красиво гравираните каменни тераси, които я обграждаха.
Каменните стени и палатите, които бе видяла в Кайриен, не я бяха впечатлили и наполовина. Този тук беше нашарен като фургон на Изгубените, но въпреки това изглеждаше възхитително. Трябваше вече да си даде сметка, че при толкова много дървета тези хора можеха да си позволят да прстроят каквото си поискат от дърво. Нима никой друг освен нея не разбираше колко тучна е тази земя? Наоколо щъкаха по работата си повече гай-шайн, отколкото някога бе имала всяка друга септа, близо половината от числото на самите Джумай! Никой вече не роптаеше, че правят от влагоземците гай-шайн. Бяха толкова кротки! Един млад мъж с ококорени очи, в грубо съшита бяла роба, притича забързано, стиснал пред гърдите си голям кош. Севанна се усмихна. Бащата на този младеж се беше обявил за владетел на това място и я беше заплашвал, че тя и хората й ще бъдат изловени и избити като дивеч — от малки деца при това! — заради това безчинство, но сега и той носеше бяло и се трудеше с не цо-малко усърдие от своя син, както и жена му и дъщерите му, и другият му син. Жените бяха притежавали несметно количество скъпоценности и красиви коприни, но Севанна си беше присвоила само най-отбраното. Тучна земя, и толкова мека, че от нея лъхаше на мазнина.