Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
И въпросите им са по Ботевски зададени. Деница Яворова от Разград пита: „Кой нас млади пропъжда по тая тежка чужбина — да се скитаме «немили, клети, недраги»? Какво ни принуждава да напуснем Ботевата земя, за да търсим щастието си другаде, за да изживеем пълноценната част от живота си на чужда земя, сред чужди, далеч от Калофер, Козлодуй и Околчица?“
„Ботев е не само предтеча на нашето време, а и наш съвременник“ пише в есето си Пламен Валериев Петров от Враца.
Младите търсят себе си в този объркан днешен ден, търсят истината за бъдещето — своето и на България. И в това търсене голямата им упора са творчеството, живота и саможертвата на Христо Ботев.
И се питат младите: достойни ли сме като граждани и достойни ли са стъпките ни по майката земя?
Ето извадка из есето на Деница Видолова от Габрово:
„Той, влагащият емоционалност във всичко, силно обичащ и мразещ, винаги на границата между разума и безразсъдството.
Ние — винаги обмислящите всичко, планиращи всеки ход…
Той — дързък, магнетичен, особен, уникален…
Ние — еднообразни, егоисти, затворени в себе си, вечно търсещи изгода…, борещи се за нашия собствен Олимп, игнорирайки другите и постоянно пречейки им…
Ботев — стремящ се към «бъдеще светло». Отрекъл българското «преминало» и настояще и определил за единствено българско притежание бъдещето. Бъдеще, в което народът ще е самостоятелен и независим, самоспасил се, със запазена нравственост и с понятията си за чест, със свой собствен живот, особен характер, собствена физиономия.
А ние бягаме в чужди земи. Ставаме «роби» на други — работим за тях, позволяваме да станем подвластни на тяхното духовно и културно влияние, да забравим от къде сме, кои сме. Да станем нови и други, чужди на България“.
И все пак терзанията и лутанията са катарзисен процес, в който талантът се стреми да потърси младостта на родината „такава“, че да заживее в земята на Ботев „с високо вдигнати глави — че тук той е пролял кръвта си, че за нас се е жертвал и на нас е завещал идеите и стремежите си.“ „Ако трябва да разкажа легенда — пише Елена Христова от Полски Тръмбеш, — ще разкажа живота на Ботев“
„Аз живея в земята на Ботев! Казвам го с обич и радост!… Аз живея в земята на Ботев, а той живее в душата ми“ — това са думи на осмокласничката Мариела Арнушева от Вълчедръм.
„Нашата земя — едно голямо цвете, обърнало глава към слънцето“ — с тези думи завършва есето на Десислава Парашкевова от Варна. Допълва я Елена: „Наричали са я вълшебница, заплела слънцето и земята в шевиците на носиите…“ Деница от Разград: „Ти ще идваш в сънищата ми, ще си на една крачка… Ще виждам една чета, която върви в бойна колона през твоята история и разгаря огъня на безмерната ми гордост и достойнство. Баладични ветрове ще държат буден нейния пряпорец от зелена свила, на която сияят две думи заветни: «Свобода или смърт».“ И деветокласничката Силвия Рашкова: „В шепата си стискам частица от родната земя: топла и черна пръст, в която пулсира силата и величието на несломимия дух на Ботев. Тръгвам си, стискайки в шепа моята България. Пръст от пръстта на Ботев, кръв от кръвта на народа“.
Участниците в Националния конкурс „Живеем в земята на Ботев“ заслужават благодарност за урока по родолюбие, който ни изнасят всяка година пред 2 юни.
Ако не беше объркана държавата ни, ако имахме финансовата възможност да поканим участниците в конкурса 2004 година, в залата щяха да светят очите на 236 млади ботевци.
Ако имахме. Но нямахме… Затова спечелилата първа награда за поезия Антония Маркова от Силистра пише:
Земята плаче, камъкът ражда сълза, а най-вярната българска дружина, младостта, се кълне в любов пред Родината „отнесена от бурни ветрове“.
Николина Георгиева Нейкова от Кърджали изповядва в стихотворението „България“:
А петнадесетгодишната Гергана Тотева от Стара Загора:
Чувството за мярка ме кара да спра тук, но обичта и отговорността пред младите талантливи деца на България ми разпорежда да продължа. И не с наградените, техните творби ще бъдат отпечатани — във вестниците, в литературно-художествения алманах „Околчица“, ще продължа с малки късчета от творбите на ненаградените. Неподредени. Тайно се надявам да се разбере как младите оценяват днешния ден, с каква искреност и любов говорят за Отечеството. Но е добре е да се чуе още как копнежът се изправя срещу болката, вярата срещу покрусата, откровеността срещу цинизма, съзидателността срещу безделието, дългът към България срещу безродството.