Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
— Не знам. — Рап не хареса отговора и се зае със следващия пръст. Преди да го стисне, онзи извика: — Казахме й, че я водим там, за да се срещне с теб.
— Чия беше идеята?
— Не знам. Аз съм само обикновен войник. Казват ми какво да правя и аз изпълнявам.
Коулман се наведе.
— Професора ли даде заповедта?
— Да, мисля, че да.
— Той в къщата ли е?
Мъжът поклати глава. Лицето му бе изкривено от болка.
— Беше, но си тръгна.
— Колко хора сте там? — попита Рап.
— Не знам.
Рап сграбчи следващия пръст и го изви. Мъжът изкрещя и се опита да се освободи, но Рап го държеше здраво. Повтори въпроса:
— Колко хора имате във и извън къщата?
— Още двама.
— Знам, че ме лъжеш, и започва да ми писва! — Рап извърна глава към Коулман. — Да го очистим. Не ни трябва повече.
— Още четирима са!
— По-добре не ме лъжи, защото ще те избавя от нещастието ти още сега.
— Кълна се, че казвам истината! Само не ме убивайте!
Рап изгледа мъжа с проницателния си поглед. Чувстваше, че му казва истината, но човек никога не може да бъде сто процента сигурен. Обърна се към Коулман:
— Доведи момчетата. Имам идея.
39.
— Не знам, Мич. Мисля, че е по-разумно да оставим ГСО да се заемат.
Стояха до микробуса. Пленникът им беше вътре, вързан на пода, а Дюмонд го наглеждаше. Дан Стробъл и Кевин Хакет слушаха разговора на бившия си командир и Мич Рап.
— Не. — Рап поклати глава. — Те очакват този да се върне всяка минута. Не можем да се бавим.
— Вярно. Нека поискаме времето на полета на ГСО дотук и тогава ще решим.
— Забрави. — Рап махна с ръка. — Сам ще се оправя. — Тръгна към микробуса. Не блъфираше. Беше абсолютно искрен в намерението си и съзнаваше напълно кое кара Скот Коулман да се колебае.
— Почакай! — сграбчи го за ръката бившият тюлен.
— Нямаме никакво време, Скот. — Рап отскубна ръката си. — Какво става? Да не би да се размекна? Мислиш ли, че Групата за специални операции от Ленгли ще свърши по-добра работа от нас? Те са професионалисти, но сред тях няма нито един стрелец, който да превъзхожда твоите момчета. Отивам, с тях или без тях. — Рап разбираше много добре психиката на тюлените. Той притежаваше същите качества. Упорит, изключително уверен, решен да победи на почти всяка цена и никога не изпитващ страх да приеме предизвикателството.
— Какъв е планът? — попита го Коулман.
— Ще оборудвам оня дръвник с камера и микрофон и първо ще изпратя него.
— Откъде си сигурен, че няма да те издаде?
— Имам нещо наум. — Рап посочи Хакет. — Ти поемаш човека на задната веранда, а ние тримата влизаме през предната врата. Съгласни ли сте да участвате, момчета?
Хакет кимна, а Стробъл и Коулман мълчаливо се примириха.
— Добре. Вземете си експлозивите.
Мъжът стоеше до микробуса със свалени до глезените панталони. Дюмонд се занимаваше вътре със сакото му, като монтираше микрофона и фиброоптичната камера. Стробъл държеше едната ръка на пленника, а Хакет — другата. Рап се изправи пред него:
— Как се казваш?
— Дейв.
— Добре, Дейв, ето каква е сделката. Не ми харесваш. Ти отвлече приятелката ми и сега другарчетата ти седят в къщата ми. На теб ще ти хареса ли, ако отвлека някого, когото обичаш, и се самопоканя в дома ти? — Дейв поклати глава. — И аз така си мислех. Приятелите ми биха предпочели да ти вкарам куршум в главата и да те хвърля в оня боклукчийски камион ето там, но аз няма да го направя. Поне не засега. Ще ти дам възможност да останеш жив, но ако я оплескаш, дори и най-малко, с теб е свършено. Ясен ли съм?
— Да.
— Добре. Ще те изпратим в къщата, сякаш нищо не се е случило, с едно изключение. Ще имаш прикрепена към слабините лента с експлозив С 4, а детонаторът ще е у мен. Ако в някой момент реша, че си ни предал, ще ти пръсна топките и ти ще пукнеш на пода, след като кръвта ти изтече. Въпроси?
Мъжът преглътна тежко и поклати глава.
— Добре. — Рап се обърна към Коулман. — Сложи експлозива в гащите му и го закрепи здраво. Маркъс, сакото готово ли е?
— Секунда само.
Рап погледна Дейв в очите:
— Давам ти честната си дума. Ако ни сътрудничиш, ще пощадя живота ти.
На Коулман му отне малко повече от минута да закрепи лентата с пластичния експлозив. Рап успя за по-кратко време да опише на Дейв разположението на стаите в къщата и да го инструктира подробно как ще процедират по-нататък. След бърза проверка на връзката те се натъпкаха в колата на заложника си и потеглиха. Рап, Коулман и Стробъл седяха отзад, а Хакет — отпред. Микробусът ги следваше на дискретно разстояние. Коулман и хората му носеха картечни пистолети MP 5 със заглушители. Рап разполагаше само със своя сигурен „Берета 92 F“ с три резервни пълнителя с по петнайсет патрона. По пътя си към къщата изслушаха доклад за обстановката от хеликоптера. Всичко беше, както очакваха. Един човек стоеше на пост на предната веранда, втори — отзад, а други двама бяха вътре, по всяка вероятност в кухнята, до масата.