Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
„Може би сега е времето да се покрия за малко“, каза си. Имаше предварително обмислен план за подобни ситуации. Отиде в спалнята и измъкна куфар от гардероба. Хвърли го на леглото и започна да слага в него най-необходимите му вещи. Сърцето му едва не изскочи, когато телефонът звънна. Изтича в хола и грабна слушалката от масичката за кафе. Провери кой го търси. Беше Дюзър.
Натисна бутона за приемане на разговора и каза:
— Какво, по дяволите, се случи?
Отговор не последва. След няколко секунди се чу:
— Ще ти дам още една възможност да съхраниш живота си. Кажи ми за кого работиш още сега, или ще докопам дебелия ти задник и ще се погрижа да умреш от много бавна и мъчителна смърт. Изобщо не си мисли, че ще можеш да ми избягаш. Където и да отидеш, ще те намеря.
Камерън инстинктивно докосна брадата си и се втренчи в огледалото над камината. Рап знаеше как изглежда. Безмълвен, той направи единственото, за което се сети — затвори телефона. Изправи се и се вгледа в образа си в огледалото. Полазиха го студени тръпки. Отиде в банята и се зае да се бръсне.
40.
Беше много рано. Дебели сиви облаци затискаха небето над Вашингтон като мръсен брезент. Рап беше уморен, но не много. При мисълта, че Анна е в безопасност, отново бе обладан от чувството си за решителност, от увереността, че тилът и фланговете му са в пълна сигурност. Току-що я беше оставил с няколко души, на които можеше да има доверие — служители от Тайните служби на Съединените щати. Те бяха изключително задължени на Рап и охотно се съгласиха да му помогнат. Тя беше на сигурно място в Блеър Хаус, при президента, първата дама и няколко десетки агенти. Днес щеше да отиде на работа като всеки ден, а после Рап щеше да реши какво да прави. Най-ужасните му страхове бяха оживели в нощта, когато разбра, че са я отвлекли, и каквото и да му струваше, нямаше да позволи това да се случи отново.
На Рап му мина през ума да поиска охрана от Управлението с помощта на Кенеди, но докато не разберат с кого си имат работа, реши, че най-добре е да я държи близо до президента. За жена, събудена посред нощ, Райли прие доста спокойно новината, че довелите я не са агенти на ФБР. Когато го попита кои са, той не знаеше какво да й отговори. След като разбра, че някои от тях са били убити на първия етаж, докато е спяла, и в кухнята на дома, който смяташе и за свой, тя не изпадна във възторг. И когато попита кой ги е убил, а Мич отказа да отговори, тя много се разстрои. Все пак трябваше да й каже. Обикновено така ставаше. Анна Райли бе предизвикателна комбинация от буен нрав и упоритост.
Райли го беше виждала да убива и преди. Беше убивал, за да спаси нейния и на други хора живот. Успокояваше се, че — най-общо казано — приятелят й беше добър, а убитите от него хора — лоши. Както и с това, че беше израснала в семейство на полицаи. Но като лед върху ударено място, въпреки че тези мисли уталожваха болката, те не решаваха проблема радикално. Работата, с която Рап си изкарваше хляба, я тревожеше. Не й даваше мира. Рап знаеше, че ако не се оттегли, ще я загуби, рано или късно. А тя му беше твърде скъпа, за да позволи това да се случи. Беше време да скъса с ЦРУ, да излезе от играта.
След като отби от Джорджтаун Пайк, той погледна часовника на таблото пред себе си. Наближаваше седем сутринта. Малко по-късно пое по пътя за вилата на директора Стансфийлд. Служители от охраната с автомати и забулени в черно като нинджи го пуснаха, без да проверят документите му. Рап се беше обадил предварително и беше предупредил Кенеди, че ще дойде. Паркира и влезе в къщата. Обикновено не обръщаше много внимание на външния си вид. Имаше обаче хора, които според него заслужаваха уважение и пред които се появяваше гладко избръснат и прилично облечен, за предпочитане в костюм. Директорът Стансфийлд беше един от тях. Сега Рап се чувстваше малко виновен, че идва с еднодневна черна четина на лицето, облечен в дънки и с бейзболна шапка на главата.
Почука на вратата и секунда по-късно му отвори мъж с голям белег на брадичката. Човекът от охраната на ЦРУ не беше много ентусиазиран да види своя нощен нападател.