Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
Рап внимателно слушаше безпристрастния глас, който описваше ситуацията в къщата. Микробусът плавно се поклащаше, докато се движеха на изток по Магистрала 214. Долният екран пред Дюмонд показваше картина, приличаща на филмов негатив — черно и бяло с различни нюанси на сивото по средата. Снимките бяха направени от инфрачервена топлинна камера. Картината на екрана се смени с друга, изпълнена с повече черно и петна от червено, жълто, бяло и синьо. Рап се загледа към кухнята и чу техника да казва:
— Завесите са спуснати, но аз засичам два… може би три топлинни източника вътре… на първия етаж на къщата… и възможно още един горе на втория етаж.
Рап вдигна очи.
— Можеш ли да различиш дали сред тях има жена? — попита трескаво.
— Човекът отзад определено е мъж. Хората вътре са седнали и не мога да отговоря със сигурност.
— Ами този на втория етаж?
Последваха пет секунди мълчание, след което се чу:
— Може да е мъж, жена, а може и да е куче. Не мога да кажа. Само улавям слаба топлина.
— Имаш ли звукова картина?
— Слаб фонов шум, но само толкова. Мисля, че сигурно са включили телевизора.
— Можеш ли да ми кажеш какво става в другата част на къщата?
— Да. Дайте ми минута да пренасоча оборудването.
Рап отмести микрофона и нареди на Дюмонд:
— Обади се на Айрини и й кажи да вдига във въздуха Групата за специални операции и да я прати към моята къща незабавно. — Докато Дюмонд се обаждаше, Рап се обърна към Коулман: — Какво става там, мътните го взели!
— Изглежда, някой вдига купон в дома ти.
Рап се усмихна.
Това беше добра новина. Имаше враг, с който да влезе в бой.
— Какви според теб са шансовете Професора да е там?
— Като се имат предвид данните от ретранслаторната кула, бих казал, че е много вероятно, докато ние говорим, той да седи на кухненската маса у вас.
Рап погледна към клетъчния си телефон.
— Ще можем да го разберем много лесно.
— Как?
— Обади му се веднага. „Птичката“ ще трябва да може да засече звъненето на неговия телефон.
Коулман размисли.
— Почакай, докато настъпи подходящият момент — каза. — Нека стигнем дотам и почакаме ГСО. Нали не искаме да ги подплашим?
— Добре.
— Мислиш ли, че Анна е горе?
— Надявам се.
Монотонният глас прозвуча отново в слушалките им:
— Имаме няколко коли на автомобилната алея. — Рап, Коулман и Дюмонд впериха погледи в екрана. — Имаме също и един човек, застанал до предната външна врата. Изглежда, носи оръжие. Чакайте да видя дали мога да се приближа още.
Картината се увеличи. Тялото на мъжа беше червено в по-голямата си част, с жълто по очертанията. В средата имаше продълговато синьо петно.
Коулман заговори, преди техникът да продължи:
— Прилича на автоматичен пистолет със заглушител.
— Или автомат. — Рап присви очи.
Втора червена фигура се появи на верандата, след което и трета. Рап се уплаши, че по някакъв начин са забелязали хеликоптера.
— „Везни 3“, откриха ли те?
— Това не е възможно. — Този път гласът беше друг. — Намираме се на три километра от тях и сме скрити зад линията на дърветата.
Един от мъжете слезе от верандата и отиде при една от колите. Качи се в нея и потегли. Техникът обяви:
— Една от колите напуска.
— Виждаме я. — Рап свали микрофона, погледна към Дюмонд и изрече с досада: — Провери къде се намираме и му кажи да настъпи педала докрай! — После отново приближи микрофона до устата си. — „Везни 3“, можете ли да поддържате контакт с две цели?
Отговорът дойде с известно закъснение:
— Зависи на какво разстояние се намират една от друга.
— Дръжте под око и двете, докато можете.
Дюмонд остави вратата към шофьора отворена и си седна отново на мястото.
— Каза, че току-що сме минали Куин Ан Роуд.
— Това означава, че трябва да стигнем при отбивката на Мъди Крийк до пет минути. — Рап се обърна към Коулман: — Кажи на момчетата зад нас да се приготвят за действие.
После гледа екрана и слуша разясненията на техника за посоката на движение на следената кола. В мислите си се върна към Анна. Трябваше да реши бързо дали хеликоптерът да продължи да наблюдава къщата, или да следва колата.
Коулман разбра за какво си мисли Рап.
— Къщата няма да избяга. — Рап не отговори, само продължи да гледа екрана. Коулман повтори: — Чуваш ли ме? Казвам, че…
— Чух те.
Подсигуреният телефон на конзолата пред Дюмонд зазвъня. Дюмонд грабна слушалката, послуша секунда-две и я подаде на Рап.
— Айрини е. Иска да знае какво става.
— Мич, в тази кола може да е Професора! — настоя Коулман.