Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
— Как е челюстта? — попита Рап.
— Подута.
— Хубаво. — Рап мина покрай него. — Поне ще те научи да си по-бдителен следващия път.
Продължи по коридора към кабинета. Не го интересуваше дали бодигардът от ЦРУ го харесва. В тоя занаят няма място за харесване. Само се надяваше младокът да се поучи от грешката си.
Кенеди стоеше до шефа си и му четеше нещо от лист хартия. Когато видя Рап, тя му показа листовете от факса.
— Имаме информация за един от мъжете от миналата нощ.
— От Хорниг ли? — Беше пратил двама пленници при доктор Хорниг за разпит.
— Не. Идентифицирахме един от застреляните от теб. Казва се Джеф Дюзър. Бивш морски пехотинец, трийсет и пет годишен, осъден от военен съд и изхвърлен от Морската пехота за дълъг списък провинения.
— За кого работи?
— Още не знаем, но накарах някои хора да поработят по въпроса.
Рап погледна към Стансфийлд.
— Извинете ме за външния ми вид, сър. Нямах време да се преоблека и приготвя за срещата.
— Не е необходимо да се извиняваш. — Стансфийлд фъфлеше леко и беше замаян. — Къде е командир Коулман?
Кенеди отвърна вместо Рап:
— В Ленгли е, с Маркъс и неговите хора преглеждат досиета.
— На Държавния департамент ли?
— Не — отвърна Рап. — В Държавния департамент не откриха нищо и им казах да прегледат досиетата на Ленгли.
— Как е госпожица Райли?
Рап беше леко изненадан от въпроса на Стансфийлд. Никога не бяха говорили за връзката му с Анна.
— Добре е.
— Искаш ли да накарам президента да поговори с нея?
— Не… по-добре не. — Рап стоеше до камината, между Кенеди и Стансфийлд, и нервно пристъпваше от крак на крак. Искаше да приключи веднъж завинаги. Това беше и причината за идването му сега тук. Започна смутено: — Така и така сте само двамата, искам да обсъдя с вас нещо. — Стансфийлд и Кенеди отвърнаха с безизразни погледи. — Когато това свърши… щом открием кой е този Професор… Аз се оттеглям. — Никакво поклащане на глави, кимане, свиване на рамене, повдигане на вежди — нищо. Просто го наблюдаваха с онези техни всезнаещи погледи. — Сериозно говоря. И не можете да направите нищо, за да ме разубедите. Ще се погрижа за Професора и после излизам от играта.
Накрая се обади Стансфийлд:
— Неприятно ми е да го чуя, Мичъл. Твоите способности са незаменими.
— И преди мен е имало способни, ще има и след мен.
— Тези преди теб не можеха да се сравняват, съмнявам се, че и тези след теб ще ти бъдат в категорията.
— Ленгли ще си е същият.
— Не. Истината е, че Ленгли няма да е същият. Ако президентът успее да се наложи, Айрини ще ме наследи и ако наистина имаме късмет, тя ще се нуждае от теб.
— Е, боя се, че няма да съм на разположение. — Рап скръсти упорито ръце на гърдите си. — Достатъчно дадох.
— Да, така е, но бих искал да дадеш и още.
— Не. — Рап не можеше повече да ги гледа. Просто искаше да приемат желанието му.
— Мичъл, мога да разбера защо искаш да се оттеглиш. Айрини ми каза, че възнамеряваш да поискаш ръката на госпожица Райли и да се ожените. Аз не бих могъл да остана на бойното поле и в същото време да бъда добър съпруг и баща. Двете не вървят заедно. Но можем да ти намерим място вътре в Ленгли. Има толкова много работа за човек с твоя талант…
„О, Господи — простена мислено Рап. — Само това не!“
— Сър, вие притежавате много умения, които аз нямам.
— Не съм убеден.
— Истина е. Никога не бих могъл да издържа дълго в ръководството. Нямам търпението да се примирявам с цялата бумащина.
— Не е толкова лошо, колкото си мислиш. Освен това ще се приспособиш. Ти винаги се адаптираш към условията.
— Не искам да се уча. Аз съм човек на действието, сър.
Стансфийлд вдигна ръце в жест, че се предава.
— Няма нужда да обсъждаме това сега. Искам само да те помоля, преди да вземеш окончателно решение, да поговорим за някои неща.
На Рап му се щеше да е твърд. Щеше му се да откаже. Отчаяно му се щеше да им каже, че никога няма да отиде да работи в Ленгли. Но гледайки стареца, мъжа, когото беше боготворил десетилетие, не намери сили да се противопостави. Не можа да откаже на стария разузнавач.
— Ще ми обещаеш ли да ме посетиш още веднъж за последно? Има неща, които трябва да обсъдим, преди да вземеш окончателно решение.
Рап въздъхна. Стансфийлд реагира с усмивка. Тогава телефонът на Рап иззвъня. Той провери кой го търси и веднага вдигна.
— Какво има? — изрече в слушалката.
— Мисля, че го открихме. — Беше Скот Коулман.
— Казвай.
— Името му е Питър Камерън. Не съм напълно сигурен, но мисля, че е той. Когато го видяхме в Колорадо, имаше брада, но на всичките снимки, които прегледахме, е без брада.