Самотният играч
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотният играч». Краткое содержание книги:
Но по горещата молба на д-р Айрини Кенеди, шеф на екипа, той склонява да изпълни една последна мисия.
Мястото е Хамбург, а мишената — виден немски индустриалец.
Ала някой се опитва да убие Мич…
Във Вашингтон влиятелни конгресмени кроят дързък план за преврат. Ужасната им грешка, обаче, е, че са избрали Мич Рап за пионка в пъклената си игра. Дори не предполагат, че се изправят срещу най-опасния професионален убиец, подготвен от ЦРУ, и той няма да се примири докато не открие кой му е заложил смъртоносния капан.
— Не, но чух за срещата му с президента тази сутрин. — Кларк остави празната си чаша. — Мидълтън трябва да обяви оставката си утре сутринта.
— Не мисля, че ще се стигне дотам.
Кларк свали краката си от табуретката и се изправи в креслото. По лицето му пробяга тревога.
— Какво искаш да кажеш с това, че няма да се стигне дотам?
— Ти наистина не знаеш, нали?
— Какво да знам?
Браун не можеше да разбере дали Кларк се преструва, или е искрен. Реши, че така или иначе никога няма да разбере, и продължи:
— Държавният секретар Мидълтън е мъртъв.
— Какво?
Браун не сваляше поглед от човека, чиято собственост беше.
— Той е мъртъв.
— Как? — Кларк бе шокиран.
— Прилича на самоубийство, но човек никога не може да бъде сигурен в този град, нали? — Облегна се назад и кръстоса крака. — Ти май нищо не знаеш, а?
Сенаторът разбра за какво намеква Браун. Изгледа го продължително, сетне каза:
— Чарлз Мидълтън беше слаб човек. На него всичко му се поднасяше на тепсия, той нищо не беше постигнал сам. Не съм изненадан, че е избрал да сложи край на живота си, вместо да се бори. Що се отнася до твоя намек, че аз може да съм замесен в смъртта му, отговорът ми е отрицателен. Не хранех никаква зла мисъл срещу този човек. Кариерата му официално приключи тази сутрин, когато президентът му поиска оставката. Нямаше нужда да предприемам нещо толкова рисковано.
— Значи мислиш, че е било самоубийство?
— Така предполагам, но както вече каза, човек никога не може да е сигурен в този град.
Браун се поотпусна.
— Защо искаше да ме видиш?
— Преживяхме нещо като поражение, но не искам да се разстройваш.
— Какво се е случило? — изтръпна Браун.
— Бях поставен в неизгодна позиция и принуден от директора Стансфийлд и президента да подкрепя кандидатурата на доктор Кенеди за следващ директор на ЦРУ. — Преди Браун да се разстрои много, Кларк го изпревари: — Но не се притеснявай. Тя никога няма да мине успешно процедурата по утвърждаването.
— Откъде си толкова сигурен?
Кларк се усмихна широко.
— Между нас да си остане. Мисля, че можем да предотвратим подобно нещо.
— Ами аз?
— След като Кенеди бъде унизена и разкъсана на части от комисията и пресата, а много вероятно и подведена под съдебна отговорност, аз много тихо ще прошепна в ухото на когото трябва, че ти си единственият, който може да разчисти бъркотията. Репутацията ти като съдия е безупречна… в Ленгли си вече цяла година… ти ще си естественият избор за човек, който да оправи кашите на Стансфийлд и Кенеди.
— Ами ако не стане?
— Ако не стане, ще се погрижа за теб. Както винаги.
Браун не беше сигурен в намеренията му. Вече беше виждал тъмната страна на Кларк в действие и не искаше отново да се изправя срещу нея.
— Е, не бих казал, че съм приятно развълнуван.
— Нито аз, Джонатан, но трябва да ми се довериш. Щом Стансфийлд умре, ще можем да действаме малко по-свободно. Дотогава обаче трябва да внимаваме за всяка стъпка. — Кларк се изправи. — Мисля, че трябва да пийнем като за победа. — Сенаторът бавно отиде до бара и взе две чаши. Сипа в тях водка и прибави лед. С гръб към Браун, Кларк възвърна контрола над емоциите си и позволи широка усмивка да изгрее на лицето му. Такъв беше животът, такава беше вечната игра. Наградата и за победителите, и за победените, като Чарлз Мидълтън, беше една — смъртта. Кларк се почувства по-силен. Нещата далеч не бяха минали перфектно, но той за пореден път бе доказал, че може да маневрира незабелязано сред хората, които целеше да унищожи. С малко повече търпение някой ден всичко ще е негово!
Кларк се върна с чашите и подаде едната на Браун. Вдигна своята за тост.
— За твоето бъдеще, Джонатан — произнесе.
Чашите звъннаха. Браун повтори тоста за Кларк. Харесваше ли му, или не, но успехът му беше неразривно свързан с успеха на сенатора.
Кларк отново се отпусна в креслото и вдигна крака върху табуретката. Отпи от студената водка и започна:
— Я ми кажи нещо повече за този Мич Рап.