Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Роджър Фиц-Уорън и леката му кавалерия навлязоха в Скун, за да подготвят безопасното пристигане на Джон де Уорън, губернатора на Шотландия, който трябваше да се настани в двореца, за да довърши мирните преговори. Всъщност Фиц-Уорън бе узнал за безценните съкровища, които съдията Уилям Ормсби бе зарязал, бързайки да спаси кожата си.
Фиц заповяда на хората си да съберат огромната плячка и да я изпратят в Тортуолд, като им обеща да я подели с тях, ако държат устите си затворени. След това взе две каруци и замина за Единбург да чака баща си. Фиц знаеше, че смъртта на Линкс де Уорън ще съсипе вече не младия Джон и може би ще ускори смъртта му. А когато Джон се завърнеше в Единбург, Фиц вече щеше да бъде там, за да го утешава и да стане негов наследник.
Единствената билка, която уелсците бяха взели за спиране на кръвотечението, бе изсушен и стрит на прах бял равнец. Когато обилно посипаха раната с жълтия прах, раненият изохка, но не се събуди.
Тафи донесе ведро с вода и се зае да почисти лицето и тялото на лорд де Уорън.
Кийт Лесли коленичи до него. И двамата си мислеха за едно и също. Как ще се изправят пред лейди Джейн?
— Томас е все още някъде там — промърмори Кийт.
— Томас е мъртъв — сковано прошепна Тафи. — Щастливец!
— Този ирландски оръженосец се грижеше за мен. Видял съм само добро от него… Ще го намеря!
— Вземи кон… Ще трябва да пренасяш мъртвец — през сълзи отвърна Тафи.
В Дъмфрис, както и в цяла Шотландия, тази година пролетта дойде необичайно рано. На Джейн й се струваше, че природата е надминала себе си. Слънцето грееше по-силно, имаше много повече цветя, птици и пеперуди Дори овцете родиха повече агънца.
Джейн помогна на Сим и Бен за новородените. Беше благодарна, че братята й решиха да останат в Дъмфрис и да се погрижат за стадата, вместо да се присъединят към бунтовниците. Двамата пастири работеха и денем, и нощем. Остригаха дебелата зимна вълна и с помощта на баща си я продадоха на много добра цена. Джейн не се съмняваше, че Линкс е освободил Бен и Сим заради нея и винаги щеше да му бъде благодарна.
Де Уорън и хората му отсъстваха вече три месеца н той отчаяно й липсваше. Линкълн Робърт стана едро и здраво бебе с пълни розови бузки. Той бе щастливо дете — все се смееше, весело риташе в люлката и много рядко плачеше. Ала в редките случаи, когато нещо не му харесваше, силните му викове огласяха целия замък. През нощта спеше сладко и вече познаваше любимата си майка. Когато тя го отнасяше на долния етаж, той винаги вкопчваше пухкавите си ръчички в дългата й коса и щастливо гукаше. Джейн с нетърпение очакваше баща му да се върне и да види колко голям и красив е станал синът му.
Марджори де Уорън учеше Джейн да чете и пише, както и да язди. Сега, когато пролетта преминаваше в лято, Джейн, Джори и Елизабет яздеха всеки божи ден. Джейн ги заведе в гората при дълбокия вир. Там двете млади жени, с вдигнати краища на полите, тичаха край водата, наблюдавайки очаровани необикновеното разбирателство, което цареше между тяхната приятелка Джейн и дивите горски създания. Джейн им разказа за срещите си с риса и за тъгата, която изпитваше, защото, след като излекува раната му, повече не го видя.
Животът бе тих и спокоен без мъжете, но трите млади жени копнееха за тяхното завръщане. Джори и Елизабет въздишаха за Робърт Брус, а Джейн чезнеше по лорд де Уорън, господарят на Дъмфрис и на сърцето й. Липсваше й и брат й Кийт, както и Томас и Тафи, но не се тревожеше особено за тях. Те бяха с Линкс и той щеше да се погрижи за безопасността им.
През един топъл и красив летен ден трите дами отидоха в Локмабън. Там узнаха, че двете вражески армии са се срещнали край Ървайн, близо до Скун. Битката била ожесточена, но и този път англичаните победили. Сърцата им се изпълниха с радост, че героите от войната скоро ще се завърнат. Добрите новини бързо се разнесоха и скоро и в Дъмфрис знаеха, че бойните действия са прекратени. Имаше много шотландци, които страстно мразеха англичаните, но хората от Дъмфрис и Анандейл предпочитаха да служат на господари като Брус и Линкс де Уорън.
Когато Джейн отнесе малкия Линкълн във вътрешния двор, за да му покаже кокошките, гъските и гълъбите, черен облак закри слънцето. Внезапно талисманът на шията й стана студен като парче лед, а синът й се напрегна и пронизително запищя.
Обзе я усещане за надвиснала опасност и тя едва успя да си поеме дъх. В съзнанието й изплува лицето на Кийт. Завладя я мрачно предчувствие. Според това, което узнаха в Локмабън, битката бе свършила преди няколко дни. Джейн осъзна, че някои от мъжете вече би трябвало да са се завърнали в Дъмфрис. Поне можеха да изпратят съобщение.