Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Кийт чакаше сестра си в съседната стая заедно с уелските лечители.
— Не искам да знам как се е случило — заговори Джейн, когато се присъедини към тях. — По-късно ще има време да ми разкажете. Първо ме осведомете какво сте направили за него, след това искам да чуя вашата преценка за състоянието му и съвета ви.
След като поговори с уелсците, Джейн се извърна към брат си.
— Кийт, иди в манастира. Францисканските монаси правят разни опити с минерали. Бих искала да ми дадат малко перманганатни соли и сяра. Моля те, побързай! — Младежът се опита да възрази, но тя го прекъсна. — Не ми повтаряй, че съпругът ми умира. Сега е жив и този момент е всичко, което имаме.
Когато се върна в спалнята, Линкс не спеше. Оръженосците вече бяха донесли чисти кърпи и ленени чаршафи и Джейн веднага им намери нова работа.
— Томас, искам ведро гореща вода. Кажи в кухнята постоянно да има един казан на огъня. Тафи, помоли някой от готвачите да ми приготви ечемичена отвара.
Когато двамата излязоха, младата жена взе лека, който бе приготвила от млечния сок на бял мак и мед. Наля предпазливо от течността в малка чаша — не беше безопасно да се дава цялото количество наведнъж.
Не знаеше дали Линкс я чува или разбира, но му говореше.
— Искам да изпиеш това, любов моя. Може да повърнеш, но все ще остане достатъчно, за да облекчи болката ти и да ти помогне да заспиш. — Поднесе чашата до устните му. Линкс отпи от горчивата течност и преглътна. Почти веднага му се повдигна и повърна. Мъките му я ужасиха, ала тя знаеше, че трябва да бъде жестока, за да му помогне.
Влезе Томас с ведрото гореща вода. Двамата го измиха и застлаха чисти чаршафи. Бе време да изпълни обещанието си. Изтича на долния етаж и взе сина си.
— Виж татко! — Сърцето й щеше да се пръсне от мъка, когато видя немощната усмивка върху устните на Линкс. Помоли се на всички богове да помогнат на съпруга й да се отпусне в прегръдките на Морфей.
В мига, в който очите му започнаха да се затварят, тя приседна на леглото и накърми гладното дете. После го върна на Грейс Мъри и каза:
— Струва ми се, че сега няма да имам време за този малък господар, Грейс. Трябва да му вземем кърмачка. Помоли Джудит да дойде при мен. Може би ще прояви щедрост и ще се премести заедно с бебето си в стаята до спалнята ми.
После взе трескавата ръка на Линкс. Мълвеше вълшебните думи за любов и надежда. Погледът й милваше лицето му, високите скули, извивката на брадичката, покрита със златиста набола брада. Чувстваше се твърде напрегната, за да заспи, но си отпочиваше, така легнала до Линкс.
Вярваше, че двамата са свързани с невидима нишка, която никога няма да се скъса. Тя бе много тънка, преди да бъде заченато детето им, но сега вълшебната паяжина свързваше и тримата. В този миг тя бе много фина, но щеше да укрепне.
Упорито отпъждаше лошите мисли, защото знаеше, че те само ще подкопаят силата й и ще помрачат вярата й. Бе настанало лошо време, злочесто и пълно със страдания, ала по някакъв начин трябваше да го преживее, не непременно с достойнство и с изящество, а както може. Веднъж бе чула някой да казва: „Ако пазя в сърцето си вечно зелено дърво, може би някой ден ще долети птица и ще запее в клоните му.“ Тъкмо тази вяра бе скътала Джейн дълбоко в сърцето си. Ако Линкс означаваше много за нея, а това със сигурност бе така, по някакъв начин щеше да успее да го спаси.
В разкошния си апартамент в Единбург Касъл, Алис Болтън не можеше да повярва, че Фиц-Уорън наистина го бе извършил. Отмъщението ми най-после е пълно, отново и отново си повтаряше тя. Линкс де Уорън заслужаваше да умре, заради всичко, което й бе сторил.
Бе ужасно изплашена за бъдещето си, но знаеше, че е постъпила правилно. През цялото време, докато беше с Линкс, тя не успя да придобие власт над него. Фиц-Уорън бе съвсем различен. Можеше да го управлява като кукла на конци. Цялото изкуство се състоеше в това, коя връвчица да дръпне.
— Фиц, когато баща ти пристигне и ти съобщи за смъртта на Линкс, ще трябва да се престориш на изненадан и опечален. И двамата ще трябва да оплакваме любимия му племенник заедно с него и да му покажем разбиране и съпричастност в огромната му скръб.
— Старата свиня няма към кого другиго да се обърне, освен към мен.
— Сега ще отида да проверя дали стаите му са удобни и дали има всичко необходимо. Единствено една умела женска ръка знае как да внесе малко утеха в тъгата.
Фиц я изгледа с безразличие. Измамната кучка сама не разбираше иронията в думите си. Та тя бе най-коравосърдечната жена, която някога бе срещал! Помисли си с копнеж за Джори де Уорън. Как би искал да я утеши в часовете на печал!